Ужас! Трябваше да се върна в гимназията и то през лятната ваканция защото си бях забравила дневника и една папка с документи в шкафчето. Каква ирония нали? Един 4000 годишен вампир да си води дневник. Е, на мен очевидно ми трябваше защото паметта ми не бе особено добра напоследък. Въздъхнах и се отправих към шкафчето си. Щом стигнах се замислих за това защо въобще бе отворена през лятото. След миг се сетих, че има и такива ученици, които не си дават много зор когато вършат нещо. Добре, че все пак се обадих на директора за да го предупредя, че ще дойда. Въведох комбинацията от цифри отваряща шкафчето ми и взех нещата си като с учудване видях там и екипа си на мажоретка. Бързо го набутах в чантата си както и дневника оставяйки папката в ръцете си. Тъкмо минавах покрай стаята по математика когато едно момче излезе изневиделица от там и се блъсна в мен. Резултата бе куп разпиляни документи и рисунки по пода от моя страна и едно безизразно съжалявам от негова. Поне ми помогна да ги събера. Вдигнах и последния лист от нещата си прибирайки ги отново в папката.
-Може и да съжаляваш, но знаеш ли... - направих уж драматична пауза: -...не си личи. - повдигайки вежди казах аз. Погледа ми се отправи към стаята и отново се върна към момчето.
-Хах, ти да не си от повтарачите? - някак насмешливо казах.

На лицето ми се появи лека усмивка.
-Тук съм защото си забравих това, което допреди малко беше разпръснато из коридора. - казах леко накланяйки главата си.
-А и не за всички това е Ад... - добавих аз леко повдигайки раменете си.
Не бях зубър, но ми харесваше ученето макар, че вече знаех всичко. В училище просто се разнообразявах. Очите ми срещнаха тези на момчето. Някак си ме заинтригува...