Вашите герои

Вещер Posts: 46 Points: 48 Join date: 18.07.2011

Име - Зандър Хоуп

Години - 20 год.

Раса - Вещер

Външен вид - "Зандър,сладък си", "Хоуп, чаровен си"... Колкото и често да чува тези реплики на възхищение, Зандър не им обръща внимание. Макар и русата коса и сините очи, в които може да потънеш, Зандър не държи да парадира с тях и да изглежда като чаровно кухите мачовци, чиято единствена цел е да свалят колкото се може повече момичета за един ден. Хоуп не държи на кой знае колко на външния си вид, затова се облича небрежно : Изсулени дънки, раздърпани тениски, кецове и всичко необходимо на един тийнейджър. По нищо, ама по абсолютно нищо не му личи, че е вещер, освен по мантията, която постоянно виси забравена в гардероба му, и която облича само и единствено при някои семейни ритуали.

Характер - Зандър е мил, нежен, забавен и чувствителен. Винаги е усмихнат и оптимистично настроен. Умее да вижда светлата страна и на най-тъмните събития. Мрази да се набива в очи и предпочита тихите и уединени места, на които чете книги, изучава или практикува заклинания. Хоуп е изключително емоционален, което много често му е във вреда, защото има моменти, в които силите му достигат връхната си точка и излизат от какъвто и да е контрол и започва да наранява дори и хората, за които му пука.
Хоуп ненавижда лъжата и мрази двуличните, затова пък той е до болка откровен, което понякога е в негов "-", защото не всички хора са свикнали да им се казва истината, колкото и деликатно и с добри чувства да го прави той.

История - Зандър произхожда от древно вещерско семейство и способностите и уменията му са на ниво, макар понякога да преувеличава и магията му да поеме в грешна посока.
Хоуп разбира какъв е всъщност на 7 годишна възраст, когато емоциите в него отново надделяват и превръща един от съучениците си в прасе. Прибира се притеснен в дома си и там родителите му разкриват какъв е той. Хоуп е много щастлив да разбере, че притежава магия и обещава да ги използва целесъобразно.
Едва на 15 години, той великолепно усвоява и владее петте елемента: вода, земя, огън, въздух, дух. До 19 - тата си година се обучава, а сега само и единствено осъвършенства уменията си.
Още като малък, Зандър се проявява като много вещ и ловък в изкуството на вещерите, но много често изпадал в беди, от които неведнъж се е отървавала с магия.
Когато става на 20, родителите му дават един семеен Гримоар и му казват, че е време да се установи някъде сам и да заживее самостоятелен и пълноценен живот.

Допълнителна информация - *Зандър има родилен белег под формата на дракон на дясната ръка.
*Хоуп си има пиърсинг на лявото ухо.
*Има много и различни по вид хобита.

Admin Posts: 348 Points: 506 Join date: 25.06.2011

одобрен си,само смени лика си,този на Чейс е зает (:

_________________

You can take everything I have,
You can break everything I am,
Like I'm made of glass,
Like I'm made of paper.
Go on and try to tear me down.
I will be rising from the ground,
Like a skyscraper..

Човек Posts: 41 Points: 43 Join date: 18.07.2011

Име:Бела Морено
Години: 18
Раса:човек
Външен вид:
Бела има разкошна кафява коса, спускаща се до кръста й. Очите й са шоколадови и всички ги намират за очарователни. Тя е хубаво момиче, но цялото това внимавие към нея я притеснява, защото тя никак не се намира за хубава. Облича се небрежно, понякога дори не се поглежда в огледалото, защото външния й вид е далеч по-маловажен за нея. Макар й хубава, си остава леко тромава в краката.
Характер:
Притеснителна, срамежлива...не обича да говоро в присъствието на много хора, но лесно се отпуска и е чудесна компания. Понякога голям инат и страшно своенравна прави точно това, което й забраниш. Когато някой я обиди се ядосва и защитава до последното своето. Няма много приятели, защото е затворена в себе си, изградила е бетонни стени и никой още не е могъл да ги разбие.
История:
Бела е италианка. Майка й била лудо влюбена в баща й и двамата се оженили. Но баща й често пътувал, защото бил търговец. Веднъж разбойници ги ограбили, докато пътуват и убиват баща й. Двете с майка си са много наранени, Бела е била на 11 години и в началото трудно проумява,че баща й го няма. Става на 15 и вече по-осезателно се усеща липсата на татко. Опитва да се самоуие, защото не вижда смисъл в живота си-баща й го няма, парите не стигат, майка й е болна, гаджето й и изневери. Прерязва вените си, но майка й я намира и остава жива. Постепенно нещата се оправят. Майка й започва нова работа, събират пари. Решават да започнат отначало и се местят в Маями.
Допълнителна информация:Доста е тромава и често се спъва, докато ходи.
Дарба:-----
Снимка-Кристен Стюарт

Admin Posts: 348 Points: 506 Join date: 25.06.2011

одобрена (:

_________________

You can take everything I have,
You can break everything I am,
Like I'm made of glass,
Like I'm made of paper.
Go on and try to tear me down.
I will be rising from the ground,
Like a skyscraper..

Демон Posts: 5 Points: 8 Join date: 19.07.2011

Име -
Виктория Милър – ако може да ми смените Ника да е само Victoria..

Години -
22 / Много един от първите демони

Раса -
Демон

Външен вид -
Тя е един доста стилен демон убиец. Косите й са кестеняви,очите и са сини ,висока е един седемдесет и осем,но все пак носи токчета. Прихваща манията за обувки и най-различни красиви аксесоари,щом види някакъв веднага си го купува. Стилът й на обличане винаги е на ниво ,не обича да се облича прекалено цветно въпреки че има страшно разнообразие от цвете в гардероба й. Тялото й е добре оформено и доста стройно,винаги полага много грижи за външния си вид.

Характер -
Характера й е хладнокръвен,но не винаги е бил такъв. Тя е единак и винаги се справя сама с всичко което й се изпречи. Знае мястото си и знае какво може.Тя не се доверява лесно,постоянно подлага на изпитания тези,които искат да бъдат нейни приятели и докато не се увери че някой е достоен тя плете своите игри около тях. Винаги е била враждебно настроена и може би това никога няма да се промени. Не проявява милост към жертвите си,защото знае че те не биха проявили милост към нея.

История -
Виктория Милър или просто Вики е родена много,много отдавна. Дори тя не помни кога. Но сериозно тя не помни. Работата е там че във всеки живот тя бива убивана от един и същи човек,а това е нейното проклятие,само че в този живот не е така,защото не е покръстена. Тя е дъщерята на дявола,майка й е била земно същество когато се е влюбила в Луцифер,а покръстването на дъщерята на дявола е било огромна грешка.
Във всеки живот се появявал „ Агент от Рая” за да изпълни проклятието отключващо се на всеки неин 18-ти рожден ден.
В този живот тя е изоставена в едно сиропиталище,никой не знаел нищо за малкото дете,само името й,написано върху герданчето което носела. Ако някой я докоснел докато била ядосана или тъжна изпитвал адска болка,няколко сестри получили сърдечни удари,но се отървали по чудо. Виктория знаела че не е нормално дете,знаела че в нея живее една по-силна и по-безчувствена страна. Страната на един демон. Във Вики няма нищо човешко,може би някога е имало но вече не. Една нощ домът пламва,има много загинали,а малката Викс е докладвана за изчезнала. След дълго скитане,убийства на хора и същества среща Майк – доста опитен убиец на същества,а самия той бил демон като нея. Той я обучава в продължение на 2 много дълги години,а след кат обучението приключва Вики вече била един шлифован диамант за убийства.

Дарба -
Щит срещу другите дарби

Adriana Lima

Admin Posts: 348 Points: 506 Join date: 25.06.2011

одобрена (:

_________________

You can take everything I have,
You can break everything I am,
Like I'm made of glass,
Like I'm made of paper.
Go on and try to tear me down.
I will be rising from the ground,
Like a skyscraper..

Име - Анета Катерина Шарлот Виктория Диабло

Години - 17/4000

Раса - Вампир

Външен вид - Ан е с нормална фигура. Нито прекалено слаба, нито пълна. Висока е едва 1.68см. , но тя си се гордее с това.xD Има червена коса по рождение, която е доста по-червена от нормалната, с която може да се роди даден човек, но Анета не е съвсем нормална. Очите й са доста тъмно кафяви, но все пак не са така наречените "черни очи". Има белег във формата на звезда на лявото рамо. Има пиърсинг на пъпа. Облича се в ежедневно облекло обикновено състоящо се от дънки, панталон или пола с тениска, потник или суитчър с маратонки или по-високи обувки. Рядко облича рокли.

Характер - Ако може да се нарече положителна черта Анета е доста по-нахакана от богаташко хлапе в поршето на баща си. Тя е доста хумористична личност. Всичко обръща на шега. Добра и вярна приятелка. Обича когато има връзка с момче за по-дълго време.
Една от лошите й черти е да привлича всичко, което е против нея и всичко, което й е противно на нея. Често влиза в ролята на отвратителна кучка. Друга такава черта е способността й да се раздразни и от най-малкото нещо. Когато мрази значи на истина мрази, а когато мрази...е тогава по-добре се пази защото тя буквално може да те убие за секунда. Не може да задържи вниманието си за дълго. В един момен можеш да й говориш за това, че си вампир и преди 200 години си убил баба си, а в следващия миг да промениш темата като й говориш за новата колекция на Шанел и тя дори няма да забележи.

История - Анета е родена толкова одавна, че вече е забравила от къде тръгват корените й.Тя е една от най-древните вампири. Не помни името си и по тази причина си измисля свое. Често се подвизава под различни имена заради смяната на епохите. За сега името й е Анета Катерина Шарлот Виктория Диабло. Обиколила е целия свят, но още преди години се се заселила в Маями. Жалко е, че не помни много от миналото си, но пък помни важни за човечеството неща. Превърната е във вампир на сила точно на 17-тия си рожден ден. Среща много други същества някои зли, други добри, но Ан не е нито едно от двете. По-скоро е на границата като по някога преминава на една от двете страни, но общо взето е неутрална. И до днес запазва характера си с което печели доста приятели в Маями.

Дарба - Контрол над елементите (Въздух Вода, Огън, Земя, Дух)

Допълнителна информация -
~Има гривна предпазваща я от слънцето.
~Пуши
~Пие
~Рисува и пише стихове когато има муза (за второто)
~Обожава да пее и има страхотен глас
~Обича живота на скорост. Всъщност обича всичко, което е опасно. `
~Има куче на име Клоуи порода чихуахуа и коте на име Луцифер.
~Одавна мечтае да е мажоретка.

Снимка -
Dulce Maria

Admin Posts: 348 Points: 506 Join date: 25.06.2011

одобрена!

_________________

You can take everything I have,
You can break everything I am,
Like I'm made of glass,
Like I'm made of paper.
Go on and try to tear me down.
I will be rising from the ground,
Like a skyscraper..

Posts: 1 Points: 1 Join date: 17.09.2011

Име
Дев. Дев Константин

Мариус. Някога носех името Мариус Форигнър, но в тази ми форма фамилията ми не ми трябва.

Възраст
Дев. 19-20

Мариус. 27 / 181

Външен вид
Дев. Леко ексцентричен. Небрежен и апатичен. Може да се каже, че имам собствен стил и въображение. Експериментирам с малкото дрехи, които имам и комбинациите често стават доста интересни. Имам... дълбоки, някак си по детски притеснени тъмни очи, а погледът ми излъчва невинност (каква ирония). Нормално висока съм, със стройно тяло, нито слабо, нито пълно. Никога не съм имала по кожата си нито една пъпка. Чист късмет. Единственото, което харесвам във себе си, това са устните – плътни, пълни, с прекрасни извивки и цвят, за който повечето момичета убиваха човек.

Мариус. Бях висок и добре сложен, точно копие на баща си. Никога не съм вършил тежка физическа работа, затова и нямах кой знае какви мускули, но имах осанка на аристократ и със самата си стойка респектирах хората. Обличах се богато и с вкус, точно както прилягаше на човек от моята класа. Обичах да нося черни дрехи, но гардероба ми преливаше от сиви палта и жакети, тъй като черното беше прекалено траурно в и без това мрачната обстановка на тогавъшен Лондон. Имах кестенява коса, мустаци в същия цвят и високо чело. Помня как веднъж съпругата ми отбеляза, че светлите ми сини очи режат като бръсначи... Като се замисля, май наистина бяха толкова сини.

Характер
Дев. Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Преди почти никога не се ядосвах – това би било ужасна загуба на време – и имах дяволско търпение, но след като това създание Мариус обсеби тялото ми, започнах често да се паля за глупости и понякога се налага да се боря с неопределимата нужда да убия някой (което е разбираемо, при положение, че приживе Мариус е бил сериен убиец). По-отмъстителна съм от преди, по-жестока, по-безмилостна и безкомпромисна.

Мариус.На пръв поглед бях най-обикновен мъж, с нищо неотличаващ се от останалите. Бях кротък, не обичах и се пазех далеч от скандали, клюки и физически саморазправи. Но след като претърпях злополука, нещо в мен сякаш се пречупи. Започнах да изпитвам силно желание, страшна нужда да причинявам смърт. Шегувах се по-малко, като използвах главно сарказъм. Лесно се ядосвах, но можех да прикривам много добре това и бях злопаметен. Все още помня кой и какво ми бе причинил, но вече си бях отмъстил по начин, който бе разбил повече от четири семейства. За хората около мен аз си бях същият кротък и добродушен мистър Форигнър, джентълмен и милостив, но коректен съдия, обаче вътрешно аз бях звяр... какъвто останах в продължение на сто осемдесет и една години.

История
Дев. Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, един друг призрак реши да ми съсипе живота. Когато казах, че не може да стане по-зле, не мислех, че Съдбата щеше да го приеме като предизвикателство. Така този Мариус Форигнър, призракът на живял през деветнайсети век съдия-сериен убиец, ме обсеби и заживя в мен. Двамата делихме в продължение на година и все още делим едно тяло, едно сърце, един ум... Понякога не можех да се контролирам, осъзнавах какво върша, но не можех да се престана. Веднъж дори без малко да не убия една жена – ножът вече беше на гърлото й, когато успях да поема контрол над тялото си и да спра. На моменти ме обземаха налудничави импулси, силни като ураган, които помитаха цялото ми същество. Но, за щастие, с времето се научих да не отстъпвам тялото си на Мариус и отслабих властта му над мен, но той все още бе в състояние да ме подлуди.
Затова започнах да пътувам по света, търсейки някой, който да ме освободи от това проклятие.

Мариус. Годината беше 1854. Беше зима. Тогава, след като продадох душата си на един демон, аз се самоубих. Просто не исках да причинявам повече смърт, не исках да погубвам невинни животи, въпреки че имах нужда да го правя. Не исках да съсипвам семейството си и да ги обременявам с това проклятие, което беше по-ужасно и от Ада.
Всичко започна като обикновен инцидент. Тъй като бях съдия и бях затворил много непоправими престъпници зад решетките, много хора от престъпните среди ми имаха зъб. На няколко пъти се бяха опитали да ме убият, но аз се отървах благополучно. С изключение на последния път.
Нямах си никаква идея, че човекът, който ми сервира сутрешното кафе в „Кафенето на Рейчъл”, е бил братът на един закоравял крадец, който осъдих и затворих година преди да дойде този ден. Въпросният човек бе подправил кафето ми с много отрова и ще от първата глътка аз се почувствах зле, след секунди тялото ми започна да се гърчи като настъпен червей и след минута всичко започна да потъва в мрак, преди да изгубя съзнание. Официално съм бил мъртъв близо две минути, в които докторите се вайкали над трупа ми и споделяли колко разстроени били от смъртта на „честния и благороден съдия Форигнър”.
Обаче се бе случило чудо. След тези две минути се събудих, като имах чувството, че бе изминала цяла вечност. Но се събудих променен, лош... Събудих се звяр. Коварен. След като истерията покрай възкръсването ми утихна, аз започнах да изпитвам тази нужда да убивам, този животински инстинкт да разрушавам, че бродех по цели нощи из улиците на Лондон, в опити да потисна чувствата си. Скришом пиех и си инжектирах кокаин, а пред обществото бях света вода ненапита.
Обаче с времето желанието ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая не започна да ме задушава и дори не помня как се бях добрал до някаква млада жена, която се оказа първата ми жертва. И след като тя издъхна в ръцете ми, ме заля такова смазващо облекчение, че нямам думи да го опиша.
Жертвите ми увеличаваха броя си с всяка седмица, с всеки месец... Веднъж се опитах да се самоубия, но ме спасиха. Месец след това срещнах един окултист, който ме въведе в „забраненото изкуство” и наученото ме накара „случайно” да се „натъкна” на един демон, който купи душата ми в замяна на протекция и дълъг живот за семейството ми. Да бъда без душа беше още по-ужасно, защото с душата ми си отиде и съвестта, а с нея – съзнателното и морално желание да не убивам. Затова направих втори опит да отнема собствения си живот, убеждавайки се, че не заслужавам да живея.
Този път успях.
И се превърнах в това, което съм сега – демон. Безплътна зла енергия, която обладава хората и ги прави свои марионетки.

Вид
Дев. Човек до мозъка на костите си... или поне така смятам.

Мариус. Дев мисли, че е обладана от призрак, но всъщност аз съм демон.

Дарба
Дев. Имам набито око, ако това може да се нарече „дарба”, и детайлите не ми убягват. Това би ме направило вторият Шерлок Холмс, но този вариант далеч не е моя перспектива.

Мариус. Мога да обсебвам човешки същества и да поемам контрол над телата и чувствата им, правейки с тях каквото си поискам.

Допълнителна информация
Дев. Обикновено пътувам на стоп от град на град, тъй като нямам собствена кола, а и не ми се занимава да крада някоя, въпреки че на един два пъти го бях направила и ме бяха заловили. Често водя вътрешни монолози с Мариус Форигнър, който, за мое учудване и объркване, на няколко пъти ми бе спасил живота. Щом пристигна в един град, преглеждам местните вестници и обяви, търся и разпитвам за различни екстрасенси или специалисти в областта на свръхестественото, които да ме освободят от Форигнър.

Мариус. Тя си мисли, че аз ще се лиша от удоволствието да живея в нея. Постоянно търси помощ от шарлатани и истински медиуми, от аматьори и добри окултисти, но не знае, че докато аз не пожелая, тя няма да се отърве от мен. Макар, че я измъчвам вече година и нещо, все пак, някъде дълбоко в демоничната ми същност изпитвам някаква симпатия към това момиче, което така стоически понася моите мъчения и дори успя да устои на желанието да убива по-дълго, отколкото аз самият бях успял.

» My Babysitter's A Vampire

Вашите герои

Вашите герои

Similar topics

Similar topics