Мостът над езерото

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Ъгх,прекъснаха ни хубавото гушкане с Ел като я извикаха.Тя скочи и бързо облече роклята си.Аз също се облякох и излязох на чист въздух.Мислех си колко бе хубаво всичко,колко бе хубава и крехка тя.Сякаш наистина започнах да я обичам..а и нямаше причина поради,която да не я.Усмивката не слизаше от лицето ми,а мисълта за това,което стана преди малко не излизаше от ума ми.
В далечината видях момиче,което се бе облегнало на моста и явно размишляваше.След като се приближих разбрах,че това е Никол.
-Хей,ти какво правиш тук сам-самичка?Защо не си на бала?
попитах с усмивка

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Бях облечена с прелестната рокля по поръчка и стоях съвсем сама в прохладната нощ на моста. Опитвах да се оттърва от мислите за Нейт и Елена...и за това,което правеха. Чуваха се клюки, че са се скрили в една стая заедно. Знаех какво означавава това...Просто не можех да спра да мисля за тях. Тогава зад мен чух един познат глас. Той...той какво.
Аз се обърнах и се опитах да се усмихна...дори и фалшиво, като деликатно изтрих сълзичките си с пръст.
-Здравей Нейт!..Ам..просто не съм на вълна балове..-опитах се това да звучи достоверно, но се съмнявах, че той щеше да ми повярва.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Беше тъжна и ако си мислеше да ме лъже,е не беше познала.
-Хей,я не се опитвай да ме лъжеш.Познавам те,Никол.
приближих с екъм нея и хванах брадичката й
-Кажи ми,какво има?
направих кучешка муцунка и я погледнах в очите

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Отдръпнах се от Нейт и се засмях...смях придружен със сълзи.
-Нищо Нейт! Просто нищо...-отвърнах.-Просто исках да..да съм далеч от този шум, да осъзная какви интриги забърках и че за това съм си виновна аз. Просто не мога да погледна никой в очите. Камо ли теб или Ел?-още сълзички се спуснаха по розовеникавите ми бузи.
-Радвам се, че правиш Ел щастлива..особено тази вечер.-промълвих тихо и сведох глава.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Хей,Ники,успокой се.
казах мило и я прегърнах като милвах главата й
-Няма за какво да се притесняваш,всичко е наред.
целунах я по главата й допълних въпросително
-Особено тази вечер?Какво трябва да означава това?
Дали..дали не беше разбрала за мен и Ел..но нямаше как.Никой не знаеше..

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

-Моля те спри!-отблъснах го рязко и му се развиках.
-Достатъчно ми е трудно и сега...не усложнявай нещата моля те! Иначе няма после как да се измъкна..-поуспокоих се малко, поех дълбоко дъх и добавих тихо:
-Проблема е Нейт, че всички знаят за тази вечер. Клюките как си влязал с нея в една стая и как си излязал доста по късно и т.н...подробности...Е, всички на бала знаеха! И говореха за това. Нямаше как да не чуя!-свих безпомощно рамене.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Не знаех какво да кажа...
-Аз...аз не знаех,че...
гледах в земята и не можех да я погледна..просто не можех,нямах смелост.Поех дълбоко дъх и казах:
-Така или иначе щеше да се разбере.Дали сега или после...
поклатих глава и свих рамене като направих крачка към Никол

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Събрах смелост и погледнах Нейт право в очите.
-Нейт..искам наистина да знаеш, че се радвам за вас..и случилото се между двама ви е напълно нормално! Не се притеснявай...-преглътнах. Нямах сили да продължа да се измъчвам с тези безмислени слова.
За части от секундата погалих лицето му и едва доловимо казах:
-Не мога да продължа Нейт! Знаеш за тези неща...знаеш, че искам да сте щастливии и т.н. Но не мога да продължа да се наранявам така! Затова ме остави сама, защото колкото по-близо си до мен, толкова по-слаба и наранена се чувствам...-замълчах.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Аз не се притеснявам от станалото,притеснявам се за теб.Грижа ме е Никол,грижа ме е за теб.-хванах я за раменете и я погледнах в очите.
Болеше ме,когато изричаше тези думи..
-Виж,ако отново избягаш нищо няма да се промени..Нито една секунда от онзи миг.Станалото-станало.Продължаваме напред заедно.Аз,ти,Елена и останалите,както преди,нали?
погледнах я въпросително и се усмихнах едвам-едвам

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

-Знам Нейт! Но мен ме е грижа прекалено много за теб...толкова, че чак боли!-отклоних погледа си.
-Разбери! Аз не искам да бягам от тук повече. Но нямам стимул и да продължа. Вие продължихте Нейт. Ти и Елена. Аз си оставам заклещена на това ниво завинаги...-нямах силите да продължа и се разплаках.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Не мога да гледам как плачеш...моля те-недей!
казах като застанах зад нея и я прегърнах
-Ще намерим изход и ти разбира се,няма да останеш на това ниво.Ще продължиш като нас,ще намериш човек,който те заслужава!
прошепнах в ухото й и усетих завладяващия й аромат

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

-Казах ти, че не разбираш Нейт. Аз не заслужавам никого. Аз съм една безмилостна к*чка, която гледа само себе си....Забрави! Ти не разбираш!-отново го отблъснах от себе си.
Опитах се да изтрия размазания грим под очите ми, за който установих че бе отишъл и в ръцете ми.
-По дяволите Нейт Арчибалд!!! Не разбираш ли??? Обичам те до полуда! И не мога да се оттърва от мъката, заклещена в сърцето ми...не мога да те пусна!- отдръпнах се още и продължих да хлипам като малко бебе.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Стоях като пълен идиот.Вцепенен и не казващ нищо.
-Аз...аз..
започнах да заеквам и да пелтеча
-Никол...
след като изрекох името й не знам как и кога стана просто бях впил устни в нейните и я бях притиснал силно до себе си,заровил ръка в златните й коси

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Изведнъж студените ми пресъхнали устни бяха намерили светлинката..топлината...утехата.
Нейт Арчибалд ме целуна!
Стреснах се от тази негова реакция и бързо отлепих устните си от неговите. Той ме гледаше със своите приказни сини очи и сякаш се опитваше да разбере какво бе направил! Аз не му дадох шанс.
Обгърнах с ръка врата му и отново притиснах устните си към неговите. Усетих парещия му дъх и малкото му езиче, което си играеше...Усетих пламъкът, който гореше в нас и насладата от този забранен миг!

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Не се отдръпвай..
прошепнах тихичко срещу устните й и отново ги слях с нейните като обгърнах кръста й с ръце.Сякаш бях жадувал за тази целувка,копнеех за нея,чаках я и ето.Отново сгреших,но не можех да се овладея.

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Нейт леко притискаше тялото си към моето и едновременно ме опсипваше с целувки.
Отново бяхме изкушени. Отново грешахме.
Едната ми ръка разроши косата му, а другата се спусна по изваяното му тяло.
Устните му ме изгаряха. Имах чувството, че ще изпадна в безтегловност всеки миг. Отвръщах на всяка целувка все по-страстно. Леко захапвах долната му устна и го целувах както си му е реда, с езиче.
Не можех да се спра! Нито пък той!

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Беше хубаво..беше адски хубаво.Да усещам аромата й,близостта й..устните й.Но беше грешка..огромна грешка.
-Нека това е нашата тайна.
погледнах я и хванах лицето й с ръце като я целунах по челото

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

-За теб бих направила всичко Арчибалд!-усмихнах му се леко и плъзнах леко устните си по врата му.
Погледнах го и пак го целунах, но по-продължително...и настоятелно!
-Не мога да се спра Нейт! Знаеш го нали?-прошепнах тихо на ухото му.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Отвръщах на всяка нейна целувка,но я спрях и казах:
-Разбирам,но не бива.Нека спрем дотук.
усмихнах с еи я прегърнах като въздъхнах тежко

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Съгласих се колкото и да не искам. Желанието бе по-силно...но се въздържах. Откраднах последна бърза целувка и му казах:
-Прав си!-усмихнах му се и го прегърнах.-Благодаря ти!

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

Извикаха ме да държа някаква тъпа реч ис лед като свърших веднага се отпраивх към моста,защото видях,че Нейт отива натам.Не спирах д асе усмихвам и да мисля за случилото се.Беше толквоа прекрасно и вълшебно..Видях го,но беше с някакво момиче,реших да се скрия зад едно дърво и д аги наблюдавам.Това..беше Никол.Познах я.Беше разстроена..говореха и...и целунаха се?!!Сякаш стрела прободе сърцето ми,сълзите започнаха да се стичат по лицето ми,а аз,аз се задушавах.
-Нейт Арчибалд!
извиках и покалтих разочаровано глава като побягнах през поляната

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Отблъснах леко Никол и погледнах настрани...към мястото от където се чу гласа. Видях Елена...моята Ел. Тя ме погледна разочаровано, докато по розовите й бузки се стичаха реки от сълзи. Тя побягна през поляната.
Секундите, сякаш бяха часове...часове на мъки и огризения.
Въздигах се.
Пропадах...
Целувка.
Предателство...
Така се бе завъртяло всичко. Устните на Ники, близостта й- моето въздигане..а после съсипания поглед на Ел, предателството,вината- моето пропадане. Погледнах Никол- и от нейните очи се стичаха сълзи. Тя стоеше като вкаменена и незнаеше какво да стори. Аз се осъзнах и побягнах след Елена. Бягах и умирах. Умирах и бягах. Та тя никога нямаше да ми прости! Никога! Обиколих навсякъде..но от моята Ел нямаше и следа!

Човек Posts : 73 Points : 76 Join date : 07.07.2011

Излязохме от залата и тръгнахме на някъде. Стигнахме едно езеро, продължих да го целувам и да опипвам тялото му.
- Пред всички не беше чак толкова лоша идея.
Бутнах го на тревата и ръцете ми бавно си проправяха път през тялото му

Човек Posts : 47 Points : 47 Join date : 14.07.2011

-Не беше,но въпреки,това което казваш знам,че щеше да те е срам.
Тя ме бутна на тревата и пусна ръцете си по мен. Преобърнах се и сега тя беше под мен.
Започнах да я събличам и да целувам тялото й. Тази рокля не падаше много лесно,но все пак накрая я махнах.
Сега остана само бельото...