Венеция,Италия 1899 г.

От скоро бях вампир и още се наслаждавах,на чудесата на света.Винаги съм искал,да посетя Венеция,града на любовта ,но бях сам ,нищо имаше прекалено красиви момичета в тази част на Италия,за да останат пренебрегнати.Когато погледа ми ес спря,на едни бели и дълги крака ,облечени в мрежести черни чорапи и безумно секси рокля,която разкриваше невероятните ѝ крака.В черно и червено,помислих,че това е са най-секси краката, които бях виждал и неусетно започнах да си ги представям увити ,около кръста ми.Продължих погледа си на горе ,по тънката талия и изящния ханш,до невероятната къдрава коса,която се спускаше на свободни масури,до кръста ѝ чак.беше с гръб,но вече си представях ,колко е красиво и лицето ѝ когато се обърна,изтръпнах ужасен.Навсякъде ли щях,да се засичам с малката кучка.
- Катрин-казах с глас ,който не предвещаваше нищо добро.Никой отдавна небе ядосвал толкова дори само с присъствието си ,цялата ми изгаряща любов,се беше превърнала в изгаряща омраза.Но останах поразен ,че въпреки нея ,аз все още я желаех...

Вампир Posts : 50 Points : 61 Join date : 26.06.2011

Имах важна работа във Венеция..или по-точно трябваше да си разчистя сметките със една стара позната.Въпреки всичко реших да си дам един ден почивка и тръгнах към известния площад Сан Марко.Хората вървяха на тълпи около мен и често ми отправяха приятелски усмивки,което си беше направо трагично като се има предвид,че се чудех кой от тях би бил най-вкусен.
Изведнъж се появи досадното чувство,че някой те зяпа в гръб.Обърнах се рязко и видях едно познато лице.Залепих си самодоволната усмивка..
- Стефан.
- Катрин-каза с тон далеч по-различен от моя,но не обърнах никакво внимание.
- И аз се радвам да те видя.-подкачих го и се приближих към него.
Забелязах как погледа му се плъзва по тялото ми и вдигнах вежда подканвайки го да каже нещо.

- Не очаквах,да те видя тук -казах поглеждайки я.След ,като ни беше превърнала с Деймън ,беше духнала и мислех,повече ,че никога няма да я срещна.Стари спомени се събуждаха в мен,виждах я просната по гръб и с блеснали очи от страст...Избих си тези опасни мисли и я погледнах.
- Какво правиш тук?-Надявах се ,да не ме следи,всъщност дори не трябваше ,да разговарям с нея,но го правех и присъствието ѝ ме смущаваше,облечена по този секси начин,не можех да мисля.По,дяволите ,кой заблуждавах ,че съм я забравил.

Вампир Posts : 50 Points : 61 Join date : 26.06.2011

Огледах го най-безцеремонно...и единствената мисъл,която се въртеше в главата ми беше: "да определено не съм сгрешила като го превърнах".
- Какво правиш тук?-попита Стефан.
Средоточих се и отвърнах:
- Търся някой...хъм сочен.-усмихмах се...не споделих истинската причина да съм тук.
- Ти как си?Само не казвай,че си на зайци!-направих отвратен физиономия.
Изглежда не се чувстваше много комфортно,което по накакъв странен начин ми хареса.
- Какво мислиш за новата ми рокля?-попитах и прокарат ръка по нея,гледайки изражението му самодоволно.

Дори,за миг,не повярвах на обяснението ѝ,но не се издадох.
- Хм и намерили си ?-запитах с небрежен тон,правех се ,че не ми пука.
- Аз съм добре,всъщност никога не съм бил по-добре,май трябва да ти благодаря Катрин-казах саркастично.щеше да види ,колко съм се променил.
- В началото да,но после открих сладостта на човешката кръв-облизах устни ,при спомена.Тогава тя каза нещо за роклята си и погали стройната си фигура,от това движение ми ес зави свят.
- Хубава е ,но предпочитам да си без нея-казах самоуверено ,това държание ,отиваше повече на Деймън ,в какво се бях превърнал ?

Вампир Posts : 50 Points : 61 Join date : 26.06.2011

Засмях се, но не бях ни най-малко изненадана от думите му..."предпочитам да си без нея".
Поклатих глава и казах:
- Определено не звучиш като себе си....харесва ми.
- Знаеш ли..и ти не си за изпускане.-повдигнах вежда и се приближих малко по-близо,наклоних глава и устните му се озоваха съвсем близо до моите..точно тогава рязко се дръпнах и прошепнах.
- Какво ще кажеш да отидем да пийнем по нещо?-засмях се на физиономията му...мм бях забравила колко обичах да го дразня.
И преди бях идвала тук,за това се запътих към любимия ми бар,който беше съвсем наблизо...

- Да добра идея-казах,макар,че не исках да сме сред толкова много хора и да си бъбрим,като стари приятели.Аз все още и бях ядосан,а тя беше унищожително секси,може би наиситна едно питие,щеше да ми дойде добре.Седнах ме в бара,поръчах си уиски чисто без лед.Точно така го обичах.
- Е,Катрин къде беше ,през цялото това време-попитах,не можех да се сдържа.Опитвайки се да прозвуча идеално спокоен,все едно беше рутинен въпрос.Знаех,че едва ли мога да очаквам честен отговор.Но бях длъжен да опитам,току виж съм имал късмет и поне веднъж в живота си ,не ме излъже.

Вампир Posts : 50 Points : 61 Join date : 26.06.2011

Седнах на бара,а познатия барман ми намигна,усмихнах му се в отговор..хъм като те сетя за последното ми посещение..
- Е,Катрин къде беше ,през цялото това време-гласът на Стефан ме върна към настоящето.Направих кисела физиономия,защото знаех,че тези скучни въпроси са неизбежни.
- Нали знаеш и тук и там..-избегнах въпроса му.
- Нещо ново около теб?-попитах
Когато барманът сервира уискито му си поръчах обичайното сухо мартини.Съвсем скоро питието беше пред мен.отпих една голяма глътка и върнах погледа си върху Стефан.