Усмихнат и бърз персонал,страхотна кухня и прекрасна обстановка.

-Това, за което говорехме по-рано. - казах на сервитьора и се усмихнах. Обърнах се към Бела и с усмивка на лице, попитах:
-Искаш ли да разбереш какво има в кутията? - попитах тихичко и поех ръцете й в шепите си. Тъкмо щях да й покажа, когато поръчката дойде, съставена от всевъзможни ордьоври, десерти, най-добрите вина и две бутилки шампанско. Усмихнах се на Бела и станах от стола си. Застанах зад нея и тихичко й изшептях:
-Сега ще разбереш какво имаше в кутийката. Затвори очи. - усмихнах се и нежно заметнах косата й назад и окачих колието на врата й. Приближих се по-близо до ухото й и отново изшептях:
-За момичето, което плени сърцето ми с неподправената си естественост. - върнах се на мястото си и след като се настаних на мястото си, отпих от шампанското си и попитах Бела:
-Е, как ти се струва?

Целувката ми дойде като гръм от ясно небе, но сервитьора се появи и изкашлянето на сервитьора ни раздели един от друг. "Ха! Толкова е тесногръд!" - помислих си аз и се обърнах към Бела:
-И аз... Обичам те. Още от мига в библиотеката те обикнах, но досега си мълчах, за да... за да не ти прозвучи странно и прибързано. - казах аз и още веднъж я милвах по ръката. Усмихнах се и се заех със съдържанието на чинията си. След последния залък, отпих от чашата си и прокарах ръката си през пламъка на свещта, задържайки я достатъчно дълго, че да може да укротя пламъците на нея, започвайки да си ги подхвърлям. Обичах способностите си, но можеше да уплаша някой, затова веднага престанах и усмихвайки се дяволито, казах:
-След ресторанта, съм подготвил още нещичко.

-Ще разбереш съвсем скоро. - усмихнах се мистериозно и се заех с храната пред себе се. Усмихнах се на Бела и след като отпих глътка от питието си, казах:
-Остава десерта и после... Може би още един великолепен миг, който ще запомниш. - знаех какво ще се случи и се стараех максимално, да не се издам и да проваля всичко, което така старателно подготвях.
Усмихнах се галантно и повдигнах едната си вежда с онази си усмивка, мистериозната, която казваше... "Не си играй с огъня или ще се опариш жестоко."

След като платих сметката и си събрахме нещата, с Бела напуснахме ресторант. Качихме се в колата ми и тръгнах в неизвестна посока, различна от тази към дома й. Обърнах се към нея и с усмивка на лице й казах:
-Сега следва най-любимата ми част от изненадата. - засмях се и продължих да карам към мястото, където бе последната част от изненадата, която й подготвих така старателно... В рамките на няколко часа.
Скоро вече бяхме на плажа... Усмихнах се, свалих вратовръзката си и завързах очите на момичето. Леко я повдигнах о земята и я понесох към "Финалната" дестинация:
-Вярваш ли ми? - изшептях тихичко и продължих да я нося до изненадата.