Вашите герои

одобрена (:

одобрена!

Възраст
Дев. 19-20

Мариус. 27 / 181




Мариус. Бях висок и добре сложен, точно копие на баща си. Никога не съм вършил тежка физическа работа, затова и нямах кой знае какви мускули, но имах осанка на аристократ и със самата си стойка респектирах хората. Обличах се богато и с вкус, точно както прилягаше на човек от моята класа. Обичах да нося черни дрехи, но гардероба ми преливаше от сиви палта и жакети, тъй като черното беше прекалено траурно в и без това мрачната обстановка на тогавъшен Лондон. Имах кестенява коса, мустаци в същия цвят и високо чело. Помня как веднъж съпругата ми отбеляза, че светлите ми сини очи режат като бръсначи... Като се замисля, май наистина бяха толкова сини.


Характер
Дев. Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Преди почти никога не се ядосвах – това би било ужасна загуба на време – и имах дяволско търпение, но след като това създание Мариус обсеби тялото ми, започнах често да се паля за глупости и понякога се налага да се боря с неопределимата нужда да убия някой (което е разбираемо, при положение, че приживе Мариус е бил сериен убиец). По-отмъстителна съм от преди, по-жестока, по-безмилостна и безкомпромисна.







История
Дев. Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, един друг призрак реши да ми съсипе живота. Когато казах, че не може да стане по-зле, не мислех, че Съдбата щеше да го приеме като предизвикателство. Така този Мариус Форигнър, призракът на живял през деветнайсети век съдия-сериен убиец, ме обсеби и заживя в мен. Двамата делихме в продължение на година и все още делим едно тяло, едно сърце, един ум... Понякога не можех да се контролирам, осъзнавах какво върша, но не можех да се престана. Веднъж дори без малко да не убия една жена – ножът вече беше на гърлото й, когато успях да поема контрол над тялото си и да спра. На моменти ме обземаха налудничави импулси, силни като ураган, които помитаха цялото ми същество. Но, за щастие, с времето се научих да не отстъпвам тялото си на Мариус и отслабих властта му над мен, но той все още бе в състояние да ме подлуди.
Затова започнах да пътувам по света, търсейки някой, който да ме освободи от това проклятие.

Вид
Дев. Човек до мозъка на костите си... или поне така смятам.

Мариус. Дев мисли, че е обладана от призрак, но всъщност аз съм демон.



Допълнителна информация
Дев. Обикновено пътувам на стоп от град на град, тъй като нямам собствена кола, а и не ми се занимава да крада някоя, въпреки че на един два пъти го бях направила и ме бяха заловили. Често водя вътрешни монолози с Мариус Форигнър, който, за мое учудване и объркване, на няколко пъти ми бе спасил живота. Щом пристигна в един град, преглеждам местните вестници и обяви, търся и разпитвам за различни екстрасенси или специалисти в областта на свръхестественото, които да ме освободят от Форигнър.

Мариус. Тя си мисли, че аз ще се лиша от удоволствието да живея в нея. Постоянно търси помощ от шарлатани и истински медиуми, от аматьори и добри окултисти, но не знае, че докато аз не пожелая, тя няма да се отърве от мен. Макар, че я измъчвам вече година и нещо, все пак, някъде дълбоко в демоничната ми същност изпитвам някаква симпатия към това момиче, което така стоически понася моите мъчения и дори успя да устои на желанието да убива по-дълго, отколкото аз самият бях успял.

Име:Каси Блейк
Години:20
Раса:Вещица
Външен вид:Каси е висока,със руса коса и сини очи.Косата и не е нито дълга,нито къса-нещо средно.Устните ѝ са леко изпъкнали,а носа ѝ е чип.Ръцете и краката ѝ са дълги,но не прекалено.В усмивката ѝ като огърлица блестят бели като перли зъби.Ноктите ѝ са гладки и бебешко розови.КОсата ѝ попринцип е вълнообразна,но понякога е права.Очите ѝ имат изящна форма,която удесно пасва на усмивката ѝ.
Характер:Каси държи на своето и почти никога не отстъпва.А когато го направи-не се противи,ами давай,че втори път няма да имаш шанс да направиш каквото и да е.Твърда е.Смекчава я само искрено чистите очи и благородните лъжи.
История:До 19 годишна възраст Каси няма представа че е вещица.Когато майка ѝ умира,тя отива при баба си,тъй като баща ѝ е починал също.След като научава че е вещица,едва не подпалва стаята си само с поглед.Опитвала е да се самоубива,защото са ѝ се подигравали,че е дебела когато е била на 10 години.Лекарите едва я спасяват.Каси пее отлично.Като вещица обаче е много по-добра.Когато се опитва да се самоубие,нейната майка ѝ подарява медальона,благодарение на който открива вещерството.
Дарба:владее всички дарби идеално!

Снимките на Каси:

Ето и медальона ѝ :
На снимките:Брит Робъртсън