Балната зала

П.П- Стефан...понеже другия Деймън явно няма да се появи ,аз ще съм ти брат...ако искаш де :д

Имаше бал и нямаше как демонката на страстта, а именно Лилит, да не е там. Сложи първата рокля, която ѝ попадна и за миг се озова на мястото. Косата на блондинката бе на букли и се спускаше до кръста ѝ, като на ушите бе сложила внушителни диамантени обеци. Личеше си красотата ѝ, още от далеч.
Пристъпи бавно, не познаваше никой, но това в никакъв случай не я смущаваше. Знаеше, че възможността Луцифер да е тук е доста малка и именно това я накара да дойде.

Станах по-смела в движенията,а той издишаше все по-накъсано.Награждавайки ме със сладкия наркотик на дъха му.Това,което правече ме подлудяваше.Едвам не изгубих съзнание от това,как щях да издържа до края.Буквално треперех,исках го в себе си.Веднага,но сега не можеше да стане.
Затворих очи,опитвайки се да се успокоя поне малко.Опитах се да отместя главата му от там,но беше като скала.А доволната усмивка не слизаше от лицето му.Агонията ми продължаваше.Стоновете се изнизваха от устата ми един след друг.А той продължаваше да ме измъчва.

Тялото ми се извиваше,правеше всевъзможни движения за да се освободи.Но не можех,докато той сам не решеше да спре.
-Н..ейт.Спри!Спри!
едвам казах през зъби като се опитвах да сдържа стоновете,но това беше непосилна задача.Отново повдигнах таза си за да поема поредната доза мъчение.ИМах чувството че ще спра да дишам.Бях напълно под негов контрол.

Когато стигна до сърцевина ми, когато приникна с пръста си в най–нежното ми място трябваше да прехапя устна за да сдържа писъка, който се беше загнездил в гърлото ми. Не исках никой да ни чуе. Вместо това забих нокти в гърба му с една ръка, а пръстите на другата се вплетоха в косата му.
Този път не успях да сдържа писъка си. Вътрешно се зарадвах, че въпреки че не бях успяла да го потисна, бях успяла да задържа силата на вика достатъчно, за да се чуе само от него.
Той мигновено спря да се движи и ме попита какво желая.Желаех него и само него.
-Желая теб!Желая да сме едно..
едвам произнесох,защото гърлото ми вече бе пресъхнало и нямах много сила

Влезнах в претъпканата бална зала. Не можеше да се сравнява с купоните в Манхатън,но все пак си личеше,че е на ниво.
Бях обещал на Куин,че ще дойда и това беше основната причина да го направя.Заоглеждах се за мис перфектни крака наоколо.
Видях я сама на бара. Не предполагах,че ще я заваря така. Може би обгрдаена с 10 момчета,на които им капят лигите по нея,да но не и сама.
-Здрасти,красавице. - казах и й се ухилих.

Нейт Арчибалд написа:

Не исках повече да я изтезавам, затова реших да прекъсна агонията.
Извадих леко и внимателно пръста си като съвсем малко още я подразних
отвън. Аз тръгнах нагоре за да достигна устните ни, като телата ни се
допираха, точките ни на възбуда се докосваха, а езикът се качваше
нагоре заедно с мен. Най-накрая достигнах устните й и впих моите в
нейните жадно и казах:
-И аз те желая любима! Пак и пак...-преди да е казала нещо, тялото на
Ел отново се изви от проникването ми. Времето летеше, а ние
продължавахме да се наслаждаваме един на друг...Накрая бяхме гушнати на
леглото...но и уморени до смърт! Все пак усмивките сияеха на лицата ни.
Прекараното с нея бе неуписуемо!...

-Обичам те,Нейт Арчибалд!
извиках в мига на върховното удоволствие.Сякаш се разпръснах на милиони малки парченца под него.Не можех да помръдна,нямах сила.Едвам успях да успокоя дишането си.Сгуших се в него като малко дете и целунах гърдите му.
-Ако някой сега ни види ще ни изхвърлят както сме голи.
казах като се засмях и го погеднах миличко

Quinn Fabray написа:

Вече полудявах, но накрая дойде и Алекс.
- Не ми се подмазвай
Казах аз и се засмях. Придърпах го към мен и впих устни в неговите.
- Уау, колко сме елегантни.
Повдигнах вежди и прехапах палаво устни

-Уау,колко сме секси,секси.Даже и с тази средновековна рокля.
Не се бяхме виждали чак от вчера. Трябваше да наваксаме с целувките..и не само. Започнах да я целувам и спуснах ръка към дупето й. Обичах да я опипвам. Това беше едно от нещата,които ми липсваха най-много.
-Чакането си струваше нали?

Погледнах на криво този ,за който говореше Куин. Бях по-добър от него. А той явно беше подслушал това,което каза Куин за него и се приближи към нас. Не направих нищо,исках да видя какво беше намислил палячото. Той й се усмихна и каза:
-Дай си номера,кукло.
Препречиха пътя му. Бях прекалено ревнив,за да оставя някой да говори така на Куин пред мен.
-Единственото,което ще получиш е насинено око,ако не се разкараш веднага. - изръмжах му.

-Добре защото,ако си дори само си мислиш за някой друг ще го пребия. - намигнах й.
Обвих ръка около кръста й и продължих:
-Искаш ли отидем някъде другаде? Някъде на по-усамотено място.
Тук ми се струваше прекалено пренаселено за нещата,за които ми се правеха с нея,а и не бях от най-търпеливите.

За пореден път се целунахме. Нямаше скоро да ми омръзне.
-Искаш да го направи пред всички? Аз нямам проблем. - и двамата се засмяхме - Колкото до ревността знаеш си,ако ще и само от пет секунди да сме били заедно. Освен това знаеш,че когато съм с някоя тя е само моя.
Хванах ръката й и тръгнахме към изхода.

Върнах се в балната зала като преди това успях да пооправя лицето си и да залича сълзите.Поех дълбоко дъх,застанах на едно място и се заолеждах.нева в мен беше толкова голям,че...не знаех какво ще направя.Видях Деймън.
Забързах крачката и го ръпнах за ръката като го притиснах в един ъгъл и започнах страстно да го целувам.Може би го правех напук,а може би не.Но не ми пукаше точно в този момент.

На Дейвън започвашеда му доскучава и реши да си ходи. Обаче нещо го чавъркаше. Естествено знаеше как гаджето на Елена я беше наранил и не биваше да я оставя сама,но наистина му беше скучно а и едвам се сдържаше да не захапе някой .В този момент като се обърна и видя Елена да му налита и да го целув. Не че не я харесваше но тя после можеше да съжалява за това.
-Елена , какво има?-попита я Дей иотдръпна лицето и

-Нищо,нищо няма.Просто замълчи!
изрекох набързо и го дръпнах в една стая на втория етаж.Влязохме и го блъснах на един стол като седнах в скута му и започнах да целувам врата му,а ръцете ми да се разхождат по гърдите му.
-Нямаш приятелка нали?
попитах и не му оставих шанс за отговор,защото отново впих устни в неговите

Беше му трудно да я гледа такава но още по-трудно да я спре. Той я погледна и застана като статуя. Тя го удари леко като на шега но той не се мръдна
-Не нямам , но това не ти дава причина да ми се нахвърляш. Сега кажи какво ти има и после може да продължим ухили се Дей.Той я бутна на дивана до него и я погледна очаквателно