Мостът над езерото

-На теб всичко ти стои по-добре. Но си най-хубава гола. - намигнах й.
Погледнах я . Беше се изперчила пред мен само по бельо и вратовръзката ми.
-А сега понеже си много наперена искаш ли пак да се върнем на моята част..нали знаеш,онази,в която те хвърлям в езерото. Нали много обичаш вода?
Мнооого ми харесваше да я дразня. Второто ми любимо нещо,след това да бъда с нея.

-Като първо ти ще се удавиш. Знам,че не можеш да плуваш..нали те е страх от водата.
Не бих я хвърлил.Просто обичах да я дразня.
-Приготви се за излитане.
Тя впи нокти в гърба ми:
-Да не си посмял!
Засмях се:
-Едно,две,три!
Единственото,което направих е,че я преместих от рамото си в предгръдките си и започнах отново да я целувам,жадно.

-И знаеш,че затова ме обичаш.Защото съм такъв.
Понякога ми беше толкова ясна. Само с един поглед я разбирах,както и това,за което си мислеше.
Вярно,преди малко направи някакви жалки опити да ме набие,но знаех,че й се иска да прави точно обратното.
-Обичам те. - прошепна тихо в ухото й и я притиснах към себе си.

Кимнах.
-И точно защото се обичаме толкова много ще влезем в езерото. Не може да те е страх от водата цял живот.
Тя отвори уста да протестира,но сложих пръст на устните й.
-Без възражения. Аз командвам.
Явно.че доброволно нямаше да стане.Затова пак я взех и започнах да влизам в езерото.

Държах я плътно без да има никакъв шанс да я изпусна.
-Няма от какво да се страхуваш. Първо , стъпвам на дъното. Второ, отличен плувец съм. И трето, няма никакъв шанс да те изпусна .... освен ако не искам. - добавих дяволито.
Освободих едната си ръка и поляк съвсем мъничко вода върху нея,като се надявах да не започне да се дърпа и да крещи истерично.

-Не,не може да излезем. Ще стане,когато малко се поутпуснеш. Как си мислиш,че ще ме излъжеш при положение,че си се вкопчила в мен и цялата трепериш?
Започнах малко по малко да се навеждам,така,че тя да се докосне до водата. Ако впиеше още малко нокти по мен щеше да ме издраска жестоко,но и по-лошо бях видял от нея,така че можех да го изтърпя.

Добре.Сега вече наистина истеряса. Измъкна се възможно най-бързо от дори миниатюрна възможност да бъде потопена по-дълбоко,като се покатери едва ли не на главата ми.
Започваше да ми омръзва. Взех я пак в ръцете си ,но този път без тялото й да се докосва до водата. Погледнах я сериозно.
-Имаш ли ми доверие? Вярваш ли ми изобщо?

-Не.Можеш и повече.
Още малко и щях да я оставя. Май имахме някакъв напредък,но колкото и да ми беше приятно да я дразня,мразех да виждам колко я е страх и да знам,че аз съм виновен.
-Още малко...-казах накрая.

Когато видях как потопи и другия си крак ме обзе някакво странно чувство. Погледнах я. Още я беше страх,но не от самата вода,а от това,което можеше да е вътре.
-Най-лошото нещо,което може да ти се случи тук съм аз. - опитах се да я успокоя.
Без да пускам ръката й тръгнахме към брега. Май й беше достатъчно за днес.
Сега щеше да дойде по-забавната част.

-Неее..щом ще играем така.
Дръпнах я при мен. Нямаше да позволя нещо да й се случи,но беше достатъчно да е на толкова дълбоко без да е сгушена в мен.
-Харесва ли ти усещането Фабрей?
Засмях се.

Отидох при нея на брега.
-Ти си тази с фобия от вода.. - прошепнах на сантиметри от лицето й.
Можех спокойно пак да я нарамя,докато беше разсеяна от целувките и да я метна в езерото,но тази игричк започна да ми омръзва.
Съборих я на тревата и я пристиснах към себе си,като продължавах да я целувам.

-Безпомощна си без мен. Затова по-добре не ме убивай. - намигнах й и се засмях.
Знаех,че Куин си пада по игричките. Завърза ръцете ми с вратовръзката ми.
-Сега следва стриптийз нали? - попитах обнадеждено.
Приближих се малко до нея:
-Пак казвам.Прекалено си облечена...
Беше само по бельо,но на мен пак ми се струваше много.