Къщата на Бела Монеро

След около час щеше да настъпи момента, в който щях да видя Бела отново. Реших, че е време да се подготвя. Имах едно наум за мястото, затова трябваше да се издокарам и да се подготвя подобаващо. Взех си един бърз душ и се облякох. Взех колата от гаража и се отправих към дома на Бела. Купих цветя по пътя и точно в 19:00 позвъних на вратата на Бела. Усмихнах се и казах:
-Великолепна си. - целунах я нежно у й подадох цветята. Усмихнах се и хващайки я под ръка, я поведох към колата. Отворих й вратата и с галантен жест и усмивка на лицето, казах:
-След Вас, Милейди. - настаних се на шофьорското място и завъртях ключа. Нежно я целунах и след като се отделих от нея, казах:
-Готова ли си за съвършената вечер? - попитах аз и се усмихнах.

-Ммм, тайна е, така, че не ме измъчвай. Не казвам. - усмихнах се галантно и продължих да карам в посока на ресторанта. Някъде по средата на пътя спрях колата и казах на Бела да ме почака. Излязох и изчезнах в нищото. Оставих недоумяващото момиче в колата и се отправих някъде. След миг се върнах с една кутийка, която оставих на задната седалка и след като се обърнах към Бела, казах:
-Когато му дойде времето, ще разбереш какво има вътре.