Дискотека "Dirty and sexy"

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

Музиката е до дупка,дансинга претъпкан.Всички се забавляват,а някои се и свалят.

Вампир Posts : 38 Points : 43 Join date : 25.06.2011

Алиша не беше като всички останали момичета. Тя не обичаше да стои и да планира бъдещето си. Та тя дори нямаше никакво бъдеще. Какво може да прави момиче, което ще живее вечно?!
Затова тя обичаше да живее за мига, да се забавлява, все едно е последният и' ден от живота и'.
Беше петък вечерта, а Алиша се чувстваше леко самотна. Реши да посети някоя от дискотеките.
Облече малката черна рокля и излезе набързо.
Скоро беше там - пред входа на дискотеката. Влезна без проблем от страна на охраната.
Музиката вътре беше доста силна - така и харесваше.
Тя отиде на бара и си поръча един шот текила. Изпи го на екс и се огледа за следващата си жертва. Колко удобно. Близо до нея стоеше едно симпатично момче. Май го беше виждала някъде, но не беше сигурна, а и нямаше значение.
Тя стана от стола и се приближи към него.
- Здравей. - каза Алиша и му се усмихна дяволито.

Човек Posts : 39 Points : 42 Join date : 30.06.2011

Да,страхотно!Естествено Тайлър и Дюк ме изоставиха заради някакви мацки,които били много"горещи".
Седях сам на бара и пиех уиски.Тъкмо, когато бях решил да си тръгвам,до мен се настани някакво момиче.Изглеждаше готина..
-Здравей.
казах като се усмихнах доволно и поръчах още едно уиски
-И ти ли си сама?
погледнах я и погледът ми се плъзна по тялото й

Вампир Posts : 38 Points : 43 Join date : 25.06.2011

-И ти ли си сама?- каза момчето. След това погледа му се плъзна по тялото на Алиша. Да...повечето така правеха.
Алиша вдигна поглед и бързо каза:
- Сама съм. Но сигурно няма да е за дълго.
След тези думи тя извади кутия с цигари.
Потърси запалката си. Гадост! Отново я беше забравила или я беше изгубила. Случваше се доста често. Е..какво пък толкова..това беше начин да заговори момчето.
- Имаш ли огънче? Или не пушиш? - каза тя и зачака отговора му.
През това време повика бармата и си поръча питие.

Човек Posts : 39 Points : 42 Join date : 30.06.2011

-Хахаха!
измсях се звучно и казах
-Разбира се,че пуша.
извъртях очи и извадих запалка от джоба си
-Заповядай.
плъзнах я по плота и се загледах в момичето
-От скоро ли си тук?Не съм те виждал преди..не че Маями е малък...
засмях се

Беше един пореден обикновен ден за Адриана. Време за вечеря. Тя беше облякла черна къса рокля и обувки на високи токчета. В дискотеката нямаше много хора, така че избора не бе голям. Адриана се запъти към тоалетните да оправи косата си. Когато влезна там нямаше никой, тя пооправи грима и косата си и отново засия. По едно време корема отново я заболя. Вчера не бе яла, а днес вече доста и се искаше да се позабавлява. Тъкмо, когато бе решила да излезе навън и да намери някоя плячка по улицата едно момиче с красива кафява коса влезе в тоалетните. Кръвта и ухаеше невероятно, толкова невероятно, че Адриана едва не я нападна на секундата.

Натали беше решила да се издокара и да иде на някакво интересно място. Тя облече една от любимите и рокли, която беше розова на цвят и тръгна нанякъде. Първото място, което и хареса как изглеждаше беше някаква дискотека.Тя пооправи косата си и влезе вътре. Още с влизането леко съжали. Вътре нямаше почти никакви хора. Това явно щеше да и една от обичайните скучни вечери, но тя отиде и седна на бара..въпреки че беше доста отегчена. Тъкмо беше стигнала до бара реши да иде в тоалетната да си оправи малко грима и косата. Все пак не се знаеше какво щеше да стане. Когато отвори вратата на дамската тоалетната единственото нещо, което и направи впечатление беше едно момиче с много красива коса.

Адриана забеляза, че момичето гледа към нея и се доближи.
- Какъв парфюм използваш? - попита Адриана и се засмя леко.
Момичето погледна към нея леко объркано и се запъти към огледалото.
Адриана беше доста замаяна. Мириса на кръвта на момичето беше като мириса на сладолед към пет годишно дете. Тогава Адриана се замисли сладоледа има ли мирис. За нея всякаква човешка храна и изглеждаше гнусна както кръвта за хората.
- Аз съм Адриана.- каза тя и се доближи до момичето.

Колкото и странно да и се стори това момиче, Нат реши да се представи без да показва каквито и да е било емоции.
-Здравей, аз съм Натали.-отвърна и момичето и се усмихна съвсем леко. За кратко настъпи мълчание, което бе нарушено от г-ца Бърнс.
-Ти оттук ли си? Не съм те виждала преди.- завърши като със заключение тя и млъкна отново гледайки към огледалото, но тайно с периферното си зрение тя наблюдаваше момичето и чакаше отговор.

- Може да се каже, че обикалям света. - каза Адриана и се усмихна на Натали, която тъкмо се приготвяше да излезе от стаята.
- Къде отиваш? - попита Адриана, защото беше решила, че Натали е вечерята и за днес.
- Отвън, или в някой друг клуб, тук има много малко хора. - каза тя и излезе.
Адриана я последва, а когато излязоха пред дискотеката я повали на земята.
Тъкмо бе готова да я захапе, когато погледна към очите и, които бяха изпълнени със страх.
Изведнъж Адриана се размекна. Помисли си, че момичето не заслужава да умре. Тя бавно се отдалечи от нея.
- Съжалявам! - каза Адриана и една кървава сълза се търкулна по лицето и. Тя искаше да може да контролира себе си. Бяха изминали 12 години , колко още време и трябваше за да се научи.

На няколко секунди Натали си мислеше, че сънува...целия и живот мина пред очите и. След като момичето се махна от нея Нат стоя на земята без да помръдне, е можеше да повярва какво току що беше станало. Изведнъж Адриана се извини и чак тогава г-ца Бърнс успя да се изправи, поне да стои седнала.
Натали сложи длани на лицето и заговори съвсем бавно като се опитваше да не се разплаче.
-Какво по дяволите стана- попита тя и се изправи съвсем бавно на краката си.

Адриана бързо избърса кръвта от очите и бузите си като я размаза още повече.
Тя се доближи до Натали и я погледна право в очите. Мислеше си да контролира
мозъка и, но просто не беше в положението да се справи. Беше гладна и разстроена.
Два дни без кръв за вампир са като четири дни без храна за човек - почти невъзможно.
- Не можеш да казваш на никой ясно? - каза тя и прибра зъбите си.

Натали не разбираше почти нищо от казаното. В главата и преминаваха твърде много мисли, че да успее да разбере какво и казваше Адриана. Единственото нещо което се въртеше в главата на Нат беше защо това....момиче я беше оставило да живее.?
Минаха няколко минути преди някой да бъде в състояние да проговори.
-Обещавам на никой няма да кажа и дума...но...имам един въпрос- започна леко заеквайки да говори Натали- Защо ме остави жива?- завърши тя и събра смелост да погледне Адриана в очите.

Адриана сама не знаеше, защо дори не бе я ухапала. Тя само знаеше, че преди това не и се бе случвало.
- О искаш ли да поправя нещата?- попита Адриана и изкара зъбите си.
- Не! - отговори Натали, след което зъбите на Адриана отново се прибраха.
- Колкото и приятно да ми е да си говорим, аз не съм яла два дни и вече мисля, че не издържам.- каза Адриана и погледна момичето с копнеж за кръвта и. - Ти по- добре се прибирай, мисля че имаш вечерен час.- каза тя и се усмихна дяволито.

Още преди Натали да има възможност да отговори на Адриана, тя изведнъж изчезна.
-Да...чао и на тебе- каза Нат и се усмихна леко. Въпреки всичко тя имаше повод да се усмихва та даже и да празнува. Беше срещнала гладен вампир и все още беше жива.
Няколко минути след това момичето още стоеше пред дискотеката, обмисляйки последния час. Хорат влизаха и излизаха и гледаха Нат странно, но за нея най-важното беше, че беше жива.
Скоро Натали реши, че е време да се прибере и да си почине добре.