Болница"Маями"

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

Е,всички знаем защо идваме в болницата.

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

Тъкмо,когато със Скарлет се бяхме развихрили и опитвахме различни видове гримове, когато от болицата ми се обадиха.
-Ало?Какво има?
попитах леко притеснена
-Г-це Гилбърт,Джеръми е ваш брат нали?
-Да,какво е станало с Джеръми?!
попитах като скочих от леглото
-В тежко състояние е,елате колкото се може по-бързо.
-Идвам веднага!
затворих телефона и зихвърчах от вкъщи,казах само на Скарлет,че отивам в болницата.
След минути се озовах там и попитах на рецепцията в коя стая е,а те ми казаха,че е в интензивното!Седнах в чакалнята и се молех да е добре,като чаках лекарят да излезе и да ми каже някакви новини.

Вампир Posts : 26 Points : 27 Join date : 08.07.2011

Дей се приближи към пейката и там видя Елена.Явно беше дошла да види брат си.Все пак почти нищо му нямаше.Внезапно се замисли дали му е сърдита.Беше убеден ,че момичето знаеше , е тотално съсипана.Момчето хвърли една ослепителна усмивка и каза :
-Здрасти Елена.Как е той?попита Дей и се загледа в очите и

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

-Ти,ти ме познаваш?
обърнах с екъм непознатият човек,който седна до мен
-Не знам как е..А ти от къде знаеш за случилото се и..не мисля,че се познаваме.
поклатих глава и го погледнах

Вампир Posts : 26 Points : 27 Join date : 08.07.2011

Ee , не каккбеше могъл да се издаде..
-Оо съжалявам...имаме обща приятелка и тя ми е разказвала за теб..аа знам за случилото се защото...имам приятел в болницата..-Дейбързо реши д смени темата , но за щастие тя не попита нищо и не се усети
-Аз съм Деймън Салваторе-представи се

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

-Е,явно имаш доста познати тук,а аз не знам за теб.
казах като направих объркано изражение,но реших след това да се занимавам с това
-Елена.Елена Гилбърт.
казах като подадох ръката си за да се здрависаме.
-Чувала съм тази фамилия.Имате ли имение тук?
попитах като повдигнах едната си вежда въпросително

Вампир Posts : 26 Points : 27 Join date : 08.07.2011

Беше доста подозрителна...и красивано най-вече подозрителна.Той се усмихна и и отговори :
-Да , аз и брат ми Стефан .От къде знаеш за имението?-попита я видимо любопитен Деймън
Естествено тя не знаеше ,че той може да чете мисли , а очевидно и за съществуване на вампири.Не беше редно да разбира ,че той беше изпохапал брат и но той си го заслужаваше

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

-Ами просто съм чувала за семейство Салватор.
усмихнах се
-Защо не съм те виждала преди?Нито брат ти.Не сте ли живели тук или?
повдигнах вежда ив пих поглед в сините му очи,все още ми изглеждаше странен

Вампир Posts : 26 Points : 27 Join date : 08.07.2011

Чак сега се загледа обстойно във Елена .Тя беше копие наа Катрин , поне от към външен вид.Приликата беше изумителна.Но историята с Катрин беше трагична..Можеше и Елена да бъде негова , дали Стефан знаеше за съществуването и ..Не би го допуснал..не и този път.От известно време следеше семейство Гилбърт.Елена беши толкова мила и добра а Каатрин зла и манипулативна.Но нима това има значение?Заради нея и Деймън би се променил.Единственото което искаше е Елена и Стефан да не разбере за нея.Естествено Дей се беше отплеснал и чак сег се сети да отговори
-Защо не съм те виждала преди?Нито брат ти.Не сте ли живели тук или?
-Пътувахме много след като изгубихме родителите си и ни беше тъжно да се върнем-излъга Дей без да му мигне окото

Admin Posts : 348 Points : 506 Join date : 25.06.2011

-Аха,ясно.
казах като се усмихнах и в този момент лекарят излезе
-Кажете ми,как е той?
попитах като се изправих
-Момчето е стабилизирано,ще го преместим в самостоятелна стая.Ще се събуди след няколко часа.
-А всъщност защо е приет в болница?Какво е станало?-попитах аз объркана
-Нападение от животно.Поне така се предполага,не мога да ви кажа със сигурност.
-Да,благодаря..-казах и направих опит да се усмихна.
След секунди докторът го нямаше и отново седнах на пейката.Не знаех какво да мисля и да правя.
-Виж...Деймън..май така се казваше,нали?Аз трябва да се прибера у дома..Беше ми приятно да се запознаем.
казах и се усмихнах

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Веднага щом Елена ми се обади дойдох в болницата за да видя как е Джеръми,докато Елена дойде.
Попитах лекаря дали мога да го видя,но той каза,че спи и реших да почакам.Седнах на пейката и се замислих като се бях загледал в пода.Изведнъж чух познат глас..
-Нейт.
не...това не можеше да е..Никол

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Разбрах за Джеръми. Е..не го познавах особено добре Джер, но все пак реших да се появя заради Елена.
Отидох в болницата. Попитах, в коя стая е Джер и се запътих, дори и той да спеше. Вървях по коридора, когато погледа ми се спря на едно момче, седнало на пейката. Карамеловата му коса прикриваше лицето му, но аз нямаше как да не го позная. Нейт. Нейт, заради който се изпарих...е не само заради него, но...
Приближих се и тихо казах името му, за да се уверя, че това е той:
-Нейт...-изчаках да видя реакцията му и да разбера дали съм била права.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Повдигнах плахо глава и да...тя беше!Никол най-накрая се появи!Станах бързо и я хванах за раменете като казах:
-Ти се върна!
прегърнах я и прокарах ръка през златните й коси
-Никол..липсваше ми.
казах с леко тъга в гласа и я погледнах..да..тя беше.Не се беше променила,същата Никол.

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Усетих пеперудките в стомаха си, когато той ме прегърна. Но бързо се осъзнах и го отдръпнах от себе си.
-Недей Нейт! Знаеш, че аз...-сведох глава, за да събера сили.
Погледнах го отново и се опитах да се усмихна.
-Липсваше ми, но...Елена...-опитах се да довърша, но не бе особено лесно.- Как е тя? Как си ти?-казах аз, хванах Нейт за ръката и заедно седнахме на пейката.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Не си се върнала заради мен,нали...
стиснах зъби и поклатих глава като казах
-Добре сме..заедно сме разбира се..не мога да я оставя в такъв момент.Знаеш,че..родителите й починаха или може би знаеш.Все пак..не беше тук..

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Почувствах се толкова зле. Така наранявах Нейт, но какво можех да сторя, какво можех да кажа.
-Нейт, аз...-преглътнах и опитах отново.-Нали знаеш, че това, което направихме бе изцяло грешно? Аз просто...не знам какво ми стана тогава!-една сълза се спусна от окото ми.
Погледнах Нейт право в очите и докоснах лицето му с ръката си. Погалих го леко и продължих:
-Сега си с Елена, не можем да й го причиним. Особено сега. Знам какво се е случило! Все пак имаше вестници и интернет...и телевизия и...-замълчах.
-И аз се нуждая от теб..но не колкото тя!

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Просто замълчах.Не исках да казвам каквото и да е.
-Къде беше?Поне това можеш да ми кажеш?Или се лъжа?
погледнах я като повдигнах едната си вежда въпросително и присвих устни
-Беше ти по-лесно да избягаш ли,Никол?

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Знаех, че той не искаше да обсъжда това. Исках да сме заедно, но...
-Мхм.. Бях на място далече от всички. Европа. Там поне малко хора ме познаваха...-отговорих на въпроса му и погледнах към пода. Ох, да можеше да пропадне и аз да изчезна просто така.
-Да, Нейт. Бе по-лесно..Но ти какво очакваше да направя. Да открадна гаджето на най-добрата си приятелка и да призная, че съм спала с него. А пък и имах други проблеми. Просто ми се насъбра доста. Но моля те кажи ми какво очакваше?

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Аха,било е по-лесно.
поклатих глава
-Очаквах да останеш тук и да ен бягаш,Никол.Това очаквах.Очаквах да се справим заедно,знаеп,че съм с Елена по принуда на родителите ми,писна ми да им се подчинявам.Никол..не..няма значение.
поклатих глава безнадеждно
-Защо се върна?

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Разплаках се.
-Не можех да го причиня на Елена, Нейт. Обичах те толкова много, че чак болеше! Как искаш да се справя? По-лесно ли е да ви гледам или по-добре просто да те отмъкна от нея, а?-изтрих сълзите си с ръка и станах.
-Мисля, че знаеш отговора!-обърнах се, за да не се разплача пак.
Опитах се да не мисля за кафеникавата му коса, за приказните му сини очи, за омайващата му усмивка...

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Хей,хей.Не плачи.
казах като избърсах нежно сълзите от лицето й
-Нека сменим темата,каквото било-било.
казах като преглътнах тежко
-Всеки момент Елена ще дойде,много ще се радва да те види.
казах обнадеждаващо

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

Опитах се да се усмихна.
-Благодаря ти Нейт!-вдишах тежко и се приближих към него.
Усещах дъха му и аромата на кожата му. Леко впих устни в бузата му, като се постарах да не се изкуша и да не го целуна и по устните. Едва се отлепих.
Тогава тихо прошепнах на ухото му:
-Тя не знае. А, ще й кажем ли?
Останах така близко до него, без изобщо да се отдръпвам.

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

Това момиче се държеше напълно противоположно спрямо предишните си действия.
-Ъм,Никол.Какво да й казваме?
попитах в недоумение и се отдръпнах от нея като я погледнах странно
-Че си тук или?

Човек Posts : 91 Points : 92 Join date : 13.07.2011

И аз го погледнах с недоумение.
-Нима не разбираш?-попитах аз, а той стоеше объркан.
- За всичко Нейт. Преди да замина...-разясних.
-Тя ще узнае, че съм тук. Но и това няма да е приятна среща.
Колко ли ми е бясна...Сигурно е искала да ме убие, когато изчезнах, нали?
Хванах се за главата и се наведох към краката си. Опитвах се да не мисля...

Човек Posts : 61 Points : 63 Join date : 13.07.2011

-Никол..
хванах ръцете й и впих поглед в очите й
-Елена няма да разбере за нищо,окей.Няма да й казваме нито дума.Нищичко.
казах като я погледнах сериозно
-Ако разбере това ще я съсипе.

» Болница"Маями"
» Бар "Маями"
» Кметство"Маями"