Къщата на Елена и Джеръми Гилбърт♥

Имението

Кухнята

Холът

Библиотеката

Спалнята на Елена

Стаята на Джеръми

Стаята за гости

Бянята

Стълбите към 2 етаж

Колата на Елена

Не след дълго стигнаха да дома на Елена.
Скарлет паркира своето тъмночервено camaro ss от 1968г. до чисто новото червено порше на Елена и се засмя. Двете приятелки си приличаха по много неща, ала вкусът им за коли и мъже се разминаваше сериозно. Алилуя ! Скарлет си представи какво би могло да се случи ако имаха еднакъм идеал за мъже. Слава богу, това не се случваше.
Момичетата извадиха торбите и тръгнаха към стаята на Елена. Когато влязоха, Скарлет хвърли покупките на земята и се стовари върху леглото на приятелката си.
- Ей, секси, липсваше ми. - Започна да му говори.
- Ел, казвала ли съм ти, че смятам да се омъжа за леглото ти ?

-Хахахахаха.
засмях се
-Един момент да видя дали Джеръми си е вкъщи,защото пак ще ми мрънка,че не съм затворила вратата..знаеш го..
-Джер,вкъщи ли си?!
попитах няколко пъти на висок глас,но никой не се обади
-Няма го!Тъкмо ще ни е по-спокойно.
засмях се..къде пак се беше запилял..
-А колкото до господин Легло,мне.Сега го научавам.
засмях се
-Но защо не,ако се обичате...
Боже...какви ги говоря и аз..

Скарлет сега се сети за Джеръми. Преди беше малко сладурче, миличко и леко досадно, но все пак сладурче. И беше кротичък - гордостта на всеки родител, брат или сестра. Обаче след инцидента ... Елена си имаше доста проблеми и с него.
- Любовта ни с леглото е истинска, вечна и споделена, въпросът вече е решен. - Скарлет се засмя.
- Кажи обаче какво се случва с брат ти. Виждам, че си притеснена и изобщо не се опитвай да го прикриваш.

-Ъх...от къде да започна..
поклатих глава и се настаних до нея на леглото като седнах по "турски"
-Познаваш Джер..сещаш се колко беше ученолюбив и старателен..но..след..след..
Гласът ми започваше да ми изневерява и очите ми да се пълнят със сулзи,но се овладях
-След смъртта на родителите ни той коренно се промени.Започна да пуши,да се дрогирва и да пие..не се прибира с нощи..В училище го намирам още след първото междучасие дрогиран..Ходи в гората с някакви утрепки...Не мога да го позная..сякаш..сякаш това не е моят брат,сякаш демон се е вселил в него..
поклатих глава и погледнах надолу като започнах нервно да си играя с една от малките,декоративни възглавнички

Скарлет хвана ръката на приятелката си и слещна погледа й :
- Виж какво, това е етап. Ти го преживяваш по един начин, той - по друг. Знам, че не звучи много обнадеждаващо. Особено след като знаеш, че взима наркотици, но ... наистина всичко ще бъде наред и не ти го казвам само за да те успокоя. Виж, Ел, той ще се вдигне на крака, сега просто му трябва време. Обаче не го притискай - колкото повече го притискаш, той все повече ще клони към наркотиците. Нуждае се от помощ, обаче ситуацията е доста деликатна. Разбирам, че искаш да си до него и аз ще ти помогна, но не го притискай - ще влоши нещата.

-Разбери,че не мога да го гледам така..като зомби е..Не мога...
поклатих глава и изтрих бързо една сълза,която се търкулна по бузата ми
-Както и да е,ще се справим.
усмихнах се и добавих
-Сега нека се приготвяме,но преди това искаш ли да хапнем?Гладна ли си?
попитах и станах от леглото

Скарлет поклати глава. Рядко беше гладна, почти никога. Общо-взето се хранеше единствено с мляко и кафе и понякога салата. Почти никога не й се случваше да яде по-сериозна храна. Просто не чувстваше глад. Дали бе изкривяване от диетите й или някакъв вид стрес - не се знаеше, ала момичето рядко се хранеше.
- Ядох доста преди да изляза и още ми държи. - Смотолеви набързо.
- Но ти ако си гладна, може да сготвим нещо.
Усмихна се. Обожаваше да готви. Наистина я караше да се чувства добре, макар да готвеше за другите. Това всъщност й доставяше огромно удоволствие - да гледа как на някой му се харесват нейните гозби бе като някакъв дар един вид ...

-Оу да!Искам да ми сготвиш от твоите вкусотии!
казах еднтусиазирано
-Знаеш,че мен не ме бива много в кухнята.Ноо мога да ти помогна.
засмях се
-Мооля те.
погледнах я миличко..приличах на 5 годишно момиченце,което моли майка си за близалка

Скарлет се усмихна ентусиазирано, плясна с ръце и скочи от леглото.
- Хайде.
Хвана Елена за ръката и я задърпа към кухнята.
- Такам ... да видим какво имаш.
Отвори хладилника и се загледа. След малко извади главата си от там и се подпря на него.
- Като за пръв път имаш доста материал. - Скарлет се засмя.
- Какво ти се хапва ?

-Хахаха.
засмях се
-Скоро пазарувах,затова е така,иначе знаеш Джер колко яде..
Настаних се удобно на един стол и казах
-Ти измисли нещо,изненадай ме.Знам,че можеш да готвиш всичко и ще ти се получи страхотно!

Изненадата бе едно прекрасно нещо в съзнанието на Скарлет. Но не и сега. По-скоро й се струваше мъчение, тъй като нищо не й хрумваше.
Хммм ... така. Трябваше да е нещо, което се приготвя бързо и в никакъв случай пържено или нещо подобно. Разгледа отново хладилника ...
Е, салатата поне бе сигурна, имаше и плодове и сладолед - десертът също бе осигурен. Оставаше основното ... какво да бъде... Зеленчуци, кашкавал, някакво филе, риган ... о, да !
Скарлет се развихри и тъкмо сервираше салатата, когато фурната иззвъня - .пицата им бе готова

-Мила!Как успя да сътвориш това чудо?!Аз с години опити не бих могла!
Просто бях изумена..изглеждаше толкова вкусно..
След 30 минути наслада най-накрая се нахраних и казах:
-Е,отиваме ли горе?
повдигнах вежда
-Все пак бая подготовка ни чака.
засмях се и я дръпанх за ръката

Отидоха в стаята й, а Скарлет отвори чантата си и извади от там несесера с гримовете.
После се отправи към чекмеджетата на Елена - имаше някакъв вид афинитет към тях - сякаш всеки път я зовяха да рови вътре.
- Така като гледам разполагаме с доста антураж. - Закрючи блондинката.

-Оу да!
казах ентусиазирано
-Искам..на този купон да стане нещо интересно.Искам промяна в живто си.
говорех замислено,но се оправих
-Е,започваме ли?
повдигнах вежда и я погледнах приканващо

- Разбира се.
Скарлет хвана ножица и гребен и ги сключи ... май в някаква реклама го бе видяла това, както и да е.
- Не, не - по-добре да заменя ножицата със спирала. - Момичето се засмя.
- Какво ще кажеш за опушен грим ? Не, права си - твърде много е.

След като изписаха Джеръми,с Нейт се прибрахме вкъщи.Хвърлих чантата си на дивана и седнах уморено.А Нейт седна срещу мен.
-Как можа да се появи така.
поклатих глава разочараовано
-Да не се беше връщала,по-добре щеше да е!
казах леко ядосано и погледнах Нейт

-И какво ще стане като говоря с нея,Нейт?Никога няма да забравя как ме остави.Никога!
поклатих глава и се пристиснах към него
-Обичам те Нейт Арчибалд.
казах като нежно го целунах и прокарах ръка през косата му
-Не знам какво ще правя без теб.

-Ще го направя само,защото ти ме молиш.
промълвих пред устните му и отново ги слях с неговите
-Утре ще дойдеш на бала,нали?
повдигнах едната си вежда и хванах лицето му с ръце като се усмихнах мило

-И аз теб,миличък!
казах като прокарах пръсти през косата му,а другата ми ръка шареше по гърба му
-Утрешната вечер ще е специална,Нейт.
прошепнах в ухото му и се усмихнах дяволито

-Бал с маски,Нейт.Не мога да ти кажа.Ти трябва да ме познаеш.
казах самодоволно като жадно го целунах
-Предполагам,че няма да ти е трудно,или греша?
повдигнах въпросително вежда и се усмихнах като дори не изчаках усмивката да слезе от лицето ми за да го целуна отново