Гимназията

Ето го и мъчилището за тийновете.

Последен учебен ден.
Скарлет вече нямаше търпение да започне лятото. Последното лято преди да завърши. Обещала си бе да го направи приказно и нямаше да позволи на нищо и на никого да съсипе плановете й. Рядко си правеше планове, но пък лятото бе една добра предпоставка да започне.
В момента момичета бе в коридора и прибираше изостаналите учебници и екип за спортните часове. Бе забравила колко много боклуци имаше в този шкаф ! Спомени ... Сега обаче трябваше да го изчисти и тя трескаво се бе заела с тази задача.
След малко усети присъствие. Някой се бе облегнал на съседното шкафче и го наблюдаваше.
- Хей. - Усмихна се момичето и прегърна Елена, която отвърна на прегръдката й.
- Как чувстваш свободата ? - Скарлет се усмихна и продължи да прибира събираните през годината и впоследствие станали тонове, боклуци.

След като ни раздадоха бележниците отидох до шкафчето си, за да събера останалите неща.Там видях Скарлет и изчаках да ме види.След прегръдката се върнах към шкафчето си и заговорих:
-Ее,мила,най-накрая последният учебен ден.
усмихнах се,а в главата ми изникнаха определено не хубави спомени..
-Какво мислиш да правиш през лятото?

- Само хубави неща. - Усмихна се Скарлет и двете с Елена едновременно затвориха шкафчетата си и тръгнаха напред по коридора.
- Ще разпускам, почивка, книги, кафе, спане ... но преди това с теб ще отидем да един купон. Скарлет бе доста въодушевена от предстоящото лято и силно се надяваше Елена да й бъде спътник в приключенията.
- Ти нали не смяташ да заминаваш някъде за цялото лято ?

-Ъм..не.
усмихнах се
-Купон ли?Звучи..обещаващо.
казах,но не звучеше особено убедително..Истината бе,че сега не ми беше до купони,дори не знаех какво ще се случи с мен утре..
-Аз...аз нямам планове.
повдигнах рамене и се засмях

- Супер.
Скарлет бе по-пълна с енергия отвсякога. Наскоро се бе разделила с приятеля си, но не искаше да мисли за това. Искаше да се забавлява. И успяваше. Беше щастлива. Поне така изглеждаше.
- Само преди това трябва да минем през едно място и ... И чак тогава синеокият ангел забеляза нещо в шоколадовите очи на приятелката си. Хвана я за ръката и я завлече в тоалетните. Наведе се, за да погледне дали случайно няма някой в кабинките, после каза :
- Хей, какво се случва с теб ?

Толкова ли беше очевидно..
-Ъм ..нищо..нищо.
въздъхнах и се усмихнах
-Добре съм.Какво да се случва?
погледнах я въпросително и се опитах да направя весело изражение

Скарлет повдигна веждата си и "запрати" към Елена онзи поглед.
Приятелката й бе прозрачна. Или поне чувствата й ... Скарлет имаше една такава ... дарба. Умееше да разпознава емоциите на хората. Колко маски слагаха само ! Но ангелът като че проникваше в душите им.
- Е, не знам. Ти ми кажи.

-Знаеш,че миналата година стана онзи инцидент и..просто не ми е много до забавления..
сведох глава надолу
-Но няма да те отегчавам,на какъв купон каза,че ще ходим?
поех си дълбоко въздух и я погледнах с усмивка

Скарлет въздъхна и хвана ръката на приятелката си.
Сигурна бе. Надяваше се да не е това, но отговорът бе ясен.
- Сигурна ли си, че ти е до купони ? Ако ти се говори - аз те слушам. Винаги те слушам. Слушам те, дори когато мълчиш и силно се надявам да си наясно с това.

-Благодаря,наистина го оценявам!
прегърнах я и казах
-Щом ще ходим на купон искаш ли да се приготвим вкъщи?Ще е забавно.
погледнах я приканващо и се усмихнах широко..поне с еопитвах да забравя за миг случилото с еи д асе забавлявам

Скарлет повдигна рамене.Най-добре беше приятелката й да се поразсее малко. - С удоволствие. - Усмихна се момичето. - Обаче е началото на лятото - трябва да го отбележим с още нещо. Какво ще кажеши за един шопинг преди това ?

-Оу,страхотна идея!
казах въодушевено и я хванах за ръката
-Ее тръгваме ли?Имам много идеи!
усмихнах се и я дръпнах като излязохме от тоалетните
-Къде ще е купонът,трябва да изберем подходящи дрехи?

Скарлет се усмихна. Ето такава Елена отдавна не беше виждала !
А доста й липсваше.
- Купонът е в dirty and sexy, така че ... ще ни трябва нещо мръснишко и секси.
Двете момичета се спогледаха, Скарлет извади ключовете от колата си и каза.
- Е, време е да се развихрим в мола !

Ужас! Трябваше да се върна в гимназията и то през лятната ваканция защото си бях забравила дневника и една папка с документи в шкафчето. Каква ирония нали? Един 4000 годишен вампир да си води дневник. Е, на мен очевидно ми трябваше защото паметта ми не бе особено добра напоследък. Въздъхнах и се отправих към шкафчето си. Щом стигнах се замислих за това защо въобще бе отворена през лятото. След миг се сетих, че има и такива ученици, които не си дават много зор когато вършат нещо. Добре, че все пак се обадих на директора за да го предупредя, че ще дойда. Въведох комбинацията от цифри отваряща шкафчето ми и взех нещата си като с учудване видях там и екипа си на мажоретка. Бързо го набутах в чантата си както и дневника оставяйки папката в ръцете си. Тъкмо минавах покрай стаята по математика когато едно момче излезе изневиделица от там и се блъсна в мен. Резултата бе куп разпиляни документи и рисунки по пода от моя страна и едно безизразно съжалявам от негова. Поне ми помогна да ги събера. Вдигнах и последния лист от нещата си прибирайки ги отново в папката.
-Може и да съжаляваш, но знаеш ли... - направих уж драматична пауза: -...не си личи. - повдигайки вежди казах аз. Погледа ми се отправи към стаята и отново се върна към момчето.
-Хах, ти да не си от повтарачите? - някак насмешливо казах.

На лицето ми се появи лека усмивка.
-Тук съм защото си забравих това, което допреди малко беше разпръснато из коридора. - казах леко накланяйки главата си.
-А и не за всички това е Ад... - добавих аз леко повдигайки раменете си.
Не бях зубър, но ми харесваше ученето макар, че вече знаех всичко. В училище просто се разнообразявах. Очите ми срещнаха тези на момчето. Някак си ме заинтригува...