Гробището

Тук можем да се усамотим,с хората,които вече ги няма и да си припомним миналото.

След нощта с ..Тамара..май така се казваше момичето трябваше да мина през гробището за да се прибера у дома и най-накрая да легна на леглото си и да заспя.
Тъкмо когато щях да изляза от вратата насреща ми изскочи някакъв мъж.-Ъм мога ли да мина,ако обичаш?-попитах го троснато и извъртях очи

От толкова отдавна Деймън не се беше разхождал,така че реши да намине покрй гроището.Да ,бе страхотно място за разходка.Можеше да срещне случйно някой пиян заблуден младеш и да му изпие кръвчицата.Точно тогава някой го избута и каза :
Ъм мога ли да мина,ако обичаш?
-Ами ако не може - каза Дей е се ухили , а лицето му почервеня

-Ъх..пич просто ме пусни да мина.Спи ми се,не ми е до теб и не ми се заяжда...така,че..пусни ме и толкова.
казах нетърпеливо и се опитах да мина,но той беше доста упорит и отново препречи пътя ми
-Какво по дяволите искаш?
попитах ядосан

Както винаги всички бяха упорити.Не беше нещо чудно.Момчето явно се беше ядосало.Дали да го оставя да се бие с мен ? Ха , щях да го дразня до смърт.
Тръгна да си ходи но аз светкавично му препречих пътя.
-Какво по дяволите искаш?
-Ядосваш си нали?Принципна искам да си поиграем...Може на гоненица..Защо не тичаш аз ще те хвана-ухили се Дей

-Ти или си пиян или си психопад.
казха като поклатих глава
-Разкарай се и ме пусни.Някой друг път ще..играем.
казах като анправих някаква физиономия и отново се опитах да мина

Охх , по забавно от това няма на къде..
-Ти или си пиян или си психопат
-Не съм пиян , но може да се каже че съм психопат
Дей остави момчето да се отдалечи около километър и се появи пред него
-Хайде ,тичай-Дей плесна с ръце като малко дете пред близалка

-Ама ти вярно не си наред!
казах ядосано и..и чак тогава се зачудих как по дяволите е стигнал толкова бързо
-Ракетни обувки ли имаш или си някаъв свръхстествен,че вървиш толквоа бързо?
попитах с надсмешка

Момчето чак сега зцепи ,че нещо не е наред
-Ракетни обувки ли имаш или си някаъв свръхстествен,че вървиш толкова бързо?
-Не да кажем че просто мога да летя.Не искам да те убивам но ако не тичаш нямам друг избор-Дей се засмя

-Няма да помръдна с нито една крачка и престани с глупостите ти!
казах разгневено като го блъснах по раменете
-Сериозно,разкарай се!
допълних като го блъснах още няколко пъти

В един миг раздразнението ми се появи.Не че не ми беше забавно да ме бута но реших да стне малко напечено.Ударих му един шамар и той излетя на 10 метра.Появих се при него и казах:
-За последен път...Тичай.
Ухилих се на изражението му

Добре това заболя.А и този наистина не беше наред и..как..как успя да ме удари толкова силно и да изхвърча толкова надалече.Обърканото изражение се появи на лицето ми.Сметнах за по-добре да си тръгна.Изправих се с доста усилия и завървях напред леко накуцвайки.

На Дей вече му омръзна.Отиде при братът на Елена и каза :
-Добре , внимавай със сестра си
-Абе я не се меси-каза момчето
Това вече ядоса ДейПиснаха му игричките и той полетя към него и го захапа за врата.Реши да не го убива ,защото Елена щеше да се сърди.Ухили се а момчето падна