Рим /около 41 г. с.Х./

Лилит крачеше забързано. Русата ѝ коса бе накдрена заради влагата, а тялото ѝ бе направо закрито от голямото черно наметало. Тъкмо бе предизвикала бунт-бе осъществила своята мечта, но не знаеше, че Луцифер бе побеснял така.
"Глупачка, знаеш ли какво ще се случи сега?! Само една жена като теб е способна да предизвика такава война! Глупачка!" Чуваше гласът му в главата си, но тя не се страхуваше.. Колкото и могъщ да беше той, тя знаеше много добре как смекчи гнева във вените му, но сега имаше по-важна работа..
Блондинката вървеше и се оглеждаше.. Виждаше само демони и ангели, които се сражаваха смело-всеки за своите убеждения. Тази сцена на бой и кръв предизвика усмивка на устните на демонката.
Да, тя обичаше болката и страданието повече от всичко.. Дори от секса, на който всъщност тя бе олицетворението.. Та нали именно за това я сътвори Луцифер? По свой избран модел и желания?
Обърна се, продължи да върви забързано.

- Това, което се случва долу е напълно нередно. - Каза Господ, а ангелът до него дори не кимна. Защо винаги войните между горния и долния свят се случваха по средата ? Хората така и не разбираха, просто загиваха ... пагубност. За ангелът хората бяха едни от любимите създания ... не можеше да ги гледа как страдат. И защо ? Заради прищевките на някакъв си демон ...
- Войната трябва да спре. - Ангелът отново не реагира.
- Ти ще спреш войната. - Довърши Господ. Сърцето на ангелът щеше да изскочи. Да спре войната ? Та това бе непосилно ! Ангелът най-сетне продума :
- Но ти си единственият, който може да я спре !
- А ти, Касиел, си дясната ми ръка.
- Не мога да ги усмиря. Не виждаш ли какво става ?! Мои братя умират ... умират хора. Аз съм просто ангел. Не мога да направя нищо.
- Ти си ангел, Касиел, първият сред първите. Върви ! Аз ще те наставлявам.
Ангелът продължи да упорства. За него единственото спасение бе Господ да разпръсне силата си. Само той можеше да прогони онези изчадия на Ада. Защо никога не го правеше ?
- Господи, аз съм дясната ти ръка, така е.Аз съм посредникът между теб и делата ти. Ала действията ми, били те напълно водени от твоите, не биха послужили. Ти трябва да спреш войната, Господи. Ти си единственият, който може.
Господ се разгневи. Касиел ! Първият ангел. Помазаният. Най-таченият сред всички, най-способният и най-справедлив ... да не го послуша.
- Подчини се !
Извика Господ, а Касиел вече бе отчаян.
- Не мога, Господи, разбери !
Господ отдавна не се бе гневил толкова. Все пак изпрати Касиел на земята, ала вече не бе същото. Той нямаше да е вече най-близкият му довереник, не заслужаваше дори да е Касиел. На земята, ангелът бе жена. Жена на име Скарлия. Сега вече нямаше да има наставления - ангелът трябваше да спре войната сам.
Касиел на знаеше какво да прави. Бе объркан, ала и решителен. Изплашен, но и смел. Отправи се към първоизточника.
Откри Лилит на едно място в близост до Помпей. Тя бързаше за някъде, а ангелът я следваше неотлъчно. Бе сигурен, че тя ще го усети, ала се надяваше това да се случи след като той разбереше какво е намислила демонката.

Лилит се спря. Стори ѝ се, че някой я следи. Че я следи ангел.. Блондинката махна качулката бавно. Снежнобялата ѝ кожа изпъкваше на фона на черното наметало. Под него се бе показала хубава, черна рокля, която Луцифер ѝ бе подарил. Корсетът така галантно показваше фигурата на Лилит, че би предизвикала порочни мисли дори и в най-непорочния.. Надолу роклята се спускаше на воали, които обаче бяха закрити от наметалото.
-Кастиел? -Прозвуча тихият ѝ глас, който звучеше нежно дори Лилит да заплашваше. Не го виждаше, ала го усещаше. Сините ѝ очи пробягаха бързо но прецизно навсякъде около нея. Когато го съзря или по-скоро съзря Кастиел в женски облик, Лилит се усмихна и кръстоса ръце. Макар и млада, тя не си падаше по-малко хитра от лисиците. -Имам честта да се запозная с първия ангел? Луцифер бе прав.. Избираш женско тяло, когато слизаш на земята, чудя се защо?
Подсмихна се уж съвсем невинно, но никой не знаеше какво се върти в главата на демонката.
-Господ ли те прати?
Лисичият ѝ поглед премина по ангела, като се върна на лицето. Приближи се една крачка. Не ѝ допадаше,че ще закъснее,но за всичко си имаше време.
Отново скръсти ръце, като по лицето ѝ играеше опасна усмивка.

Ангелът се показа.
Нямаше смисъл вече да се крие - тя го бе усетила.
- Лилит.
Ангелът игнорира всички думи на демонката.
Тя бе красива ... наистина красива. Толкова красива, че чак отвращаваше. Касиел не можеше да мрази, ала бе отвратен от нея.
- За какво бе всичко това ? - Поде той.
- Каква е тази абсурдна война, която водиш. Тя няма цел и посока ... единствено разрушава.

-Скъпи Кастиел, нима това не е цел? Нима не е цел демоните да се борят за това, което е тяхно? За повече власт? -Приближи се с още една крачка. Бледо розовите ѝ устни се бяха разкривили в ослепителна усмивка; съвсем лека, но забележима.
Започна да обикаля около Кастиел, като хищник, дебнещ своята плячка. Воалите на роклята се спускаха и провлачваха по тъмната и дори окървавена земя. Знаеше,че ангелът нямаше да е съгласен с нея, но не това я интересуваше.
Застана зад съществото.
-Господ те прати да спреш войната. Спри я, ако можеш.. Но дори да спре, тя ще спре временно, всички го знаем. -Прошепна в ухото на ангела Лилит, след което грациозно, само с няколко движения, застана пред Кастиел. Движеше се като черна пума; като котка успяваше да придаде красота дори на най-минималното си движение.
Наклони глава настрани, като гледаше право в очите на събеседника си. Лекият вятър подухваше и местеше кичури от косата ѝ,които запречваха снежнобялото ѝ лице.

Касиел не сваляше поглед от Лилит.
Изражението му отново бе лишено от всякакви емоции, но не бе същото както когато разговаряше с Господ. Тогава погледа му имаше искрица на покорност, уважение, любов, възхищение и преклонност. Сега единствено непиязън се четеше. И то едва доловима.
- И кое по-точно е ваше, Лилит ? Земята е на хората, Господ я създаде за тях. Ти, разбира се, още не бе сътворена тогава, Луцифер все още мислеше трезво, после ви пусна по света - паразити ... И с цялата си наглост, Лилит, кое намираш за свое ?

Лилит повдигна вежда, но лицето ѝ продължаваше да е все така усмихнато. Не го удостои с отговор, а просто се усмихваше. Обърна се и закрачи, беше точно като малко момиченце, на което предстоеше да извърши беля.
Тя знаеше, че той ще я последва. Обръщаше се и се усмихваше още по-чаровно.
-Хвани ме ако можеш! -Каза тихо, но достатъчно, за да достигне до ушите на ангела. Черните ѝ криле се появиха постепенно и тя полетя.. Наметалото се вееше, като създаваше излюзията за летящи гарвани..
Завъртя се, като погледна зад себе си, намигна на ангела и се понесе към нещо, наподобяващо гора. Вървеше, докато не достигна нещо като храм. Докосна леко вратата и влезе, като я остави отворена.
Храма отвътре изглеждаше доста по-голям и обширен. В средата стоеше статуя, като в краката ѝ стоеше кутия, която наподобяваше точно тази на Пандора.
Лилит се усмихна.
-Болка, Кастиел. Това е целта ми.

- Разбира се ! - Ангелът повиши тон.
- Вие демоните не целите нищо друго, освен болка. Болка, болка, болка ... ако можехте, щяхте да я разнесете из цялата галактика.
После с ангелът се случи нещо, крайно нехарактерно за служителите на Бога. Той се изсмя. Това не бе чудно - в смехът му имаше нотка злокобност :
- Какво ли се учудвам ... изковани сте с болка. Изпитвате единствено болка ... как бихте били способни да предавате нещо различно ?
Касиел погледна към кутията. Ако се окажеше това, което бе според него, демонът в никакъв случай не трябваше да я отваря. Та дори тяхната раса щеше да загине тогава. Целият свят щеше да се погуби, а Лилит и безценният й Луцифер не бяха изключение.
- Не се доближавай до кутията, Лилит.

Лилит прокара пръсти по повърхността на капака на кутията.
-Кажи ми, Кастиел... Ако изпитвахме само болка.. злоба... тъга.. Защо аз изпитвам удоволствие, като видя страх? -Погледна ангела, като в погледът ѝ вече се четеше чисто любопитство към ангела. Все още бе наивно момиче, не беше това, което предстоеше да се превърне.. Сега просто бе хитра..
-Кажи ми.. -Каза тя, като премина от другата страна на кутията, открехвайки я само с милиметър. -.. защо съм демон на страстта, след като по твои думи трябва да изпитвам само болка? Да причинявам това?
Лицето ѝ стана сериозно.
-Ти си ангел, но не можеш да съдиш, Кастиел. Не можеш да казваш на кое същество какво може и какво не може да чувства. Чувствала съм и любов, но нима има някаква полза от това? -На лицето ѝ се появи нова усмивка, по-скоро тъжна, но все пак идеално красива.

- Страхът е вид болка. - Отвърна спокойно ангелът.
- А ти се насищаш от нея, нали ?
Ангелът се приближи към кутията. Лилит едва ли е глупава - не би я отворила.
- Всеки има представа за любов, Лилит. - Продълги Касиел.
- И лошите обичат ... вероятно. Ала твоята любов със сигурност е друга, Лилит. Различна е и ти го знаеш. Дотолкова е различна, че те е пропила цялата. Виж се - какъв демон си ти ! Любовта е добро, дори и да страдаш от нея, тя е добро и мисля, че ти току-що призна слабостта си.

Лилит се изправи и се усмихна.
-Всеки има слабости, Кастиел.. Каква е твоята? -Гласът ѝ, макар и нежен, беше напълно сериозен. Махна наметалото, като го остави да се свлече на земята. Разкриха се снежнобелите ѝ рамена, дългата ѝ шия.
Погледна кутията до себе си, разбира се нямаше да я отвори.. още.. докато не вземе това, което ще я предпази от последиците на кутията.
-Хайде, Кастиел.. Нима няма да ми кажеш къде е твоето слабо място? Нали си служител на Бога? Нима ще е честно да знаеш моята слабост, а аз да не знам твоята.
Сините очи на момичето гледаха очите на ангела. Все още в умът си се чудеше защо той се криеше зад женско тяло, след като можеше да покаже свръхестествената си красота. Лилит не харесваше ангелите, но трябваше да признае, че нямаше грозен ангел. Но нямаше и грозен демон.
Наклони глава настрани, като го гледаше невинно.

Ангелът неотлъчно следеше действията на Лилит.
Не я харесваше. Напълно в рамките на нормалното бе ангел да не харесва демон, но не бе само това. В нея имаше нещо. Нещо, което отблъскваше Касиел. Демоничната й красота, ужасният й нрав ... побъркваше го. Наистина не я понасяше.
- Намираме се на Земята, Лилит. Тук всичко е нечестно.

Тя се засмя, като се завъртя като в танц и седна на кутията.
-Добре. -Отвърна спокойно, след което седна на малкия трон в храма. -Кажи ми как предлагаш да спреш войната? Всъщност в момента не ме интересува .. дали ще я спираш или не, Кастиел. Все тая ми е дали ще успееш или не. Постигнах една част от това, което искам.
Облегна се назад, след което затвори очи само за секунда. Величествените ѝ крила се прибраха. Около Лилит започнаха да пърхат черни пеперуди-точно както я представяха в митовете по-късно.
Мистериозната ѝ красота си личеше от километри.
Хвана един кичур в ръце,като започна да си играе. Приличаше на малко момиченце, погледна Кастиел с усмивка.

- Нямам намерение да я спирам. - Отвърна спокойно ангелът. Нещо го изпълни с увереност, някакво просветление ...
Когато Лилит открехна леко сандъка, той видя нещо ... предназменование не, ами направо видение. Той вече бе наясно как ще завърши войната. Също и кога. Събитието нямаше да зависи нито от Лилит, нито от него самия. Дали обаче Бог нямаше пръст в това или пък Касиел толкова силно се надяваше, че си внушаваше присъствието му в тази война ? Не. Господ не би изоставил синовете си.
- Войната ще приключи скоро. Точно след 38 земни години ще настъпи края на войната и нито ти, нито аз има какво да направим. Започни нова война ако искаш, и тя все някога ще приключи. Светът може да има край, ала след него следва начало. От край време е този кръговрат, нали не мислиш, че точно ти би го променила ? Дори да отвориш кутията, светът пак ще се възроди. Ала ти няма да доживееш да видиш. Нека излезем от храма, Лилит.

-Кастиел.. -Започна Лилит, като се изправи и се усмихна. Направи няколко крачки и излезе от храма. -.. Нали не мислиш, че бих предприела нещо, без да защитя това, което ще ми трябва? И двамата знаем.. че ако отворя кутията сега, всичко ще изчезне. Но ако я отворя след като притежавам някои други неща.. Тогава, скъпи мой, нещата ще стоят по друг начин. Войната бе само прикритие докато дойда тук.. Не ми пука дали ще има нова такава. Всеки с целите си, Кастиел.
Завъртя се и седна на тревата, като се усмихна, воалите на роклята се разпиляха около нея. Бе сътворена от сравнително малко време, изглеждаше на около 17.. Някой би решил, че се радва на слънцето и зеленината, но всъщност тя не обръщаше внимание на това.
-Няма ли да седнеш? -Попита тя и се усмихна невинно и като по чудо зад тази нейна молба нямаше скрити мисли.
Излегна се назад и русите ѝ коси се разпиляха по зеленината.. Приличаше досущ на някоя изгубена принцеса.

Ангелът не помръдна.
Да седне ? Абсурд.
Остана прав, точно срещу Лилит.
- Не зная какво се върти в болната ти глава, но трябва да знаеш, че няма да го бъде. Разрушение, болка, гибел ... каквото и да е - ние сме тук. Не можеш да ни унищожиш. Не можеш да унищожиш Господ. Всичко е поправимо, Лилит, но кажи, не е ли по-лесно да отстраним един демон, отколкото да поправяме грешките му ?

Лилит се озова точно зад Кастиел.
-Унищожи ме тогава. Луцифер опита и не успя. Нека видим теб до къде ще те доведе това. И да умра, ще се връщам. Кастиел.. Това е грешката, която допусна Луцифер, когато ме създаде. -Говореше бавно, като сините ѝ очи изведнъж станаха черни. Все още ѝ бе трудно да контролира силата си, но щеше да се научи все някога. -Не ме интересува Бог, не ме интересува болката, Кастиел. Имам цели и те не са свързани с нито едно от нещата, които изброи. АЗ ще подобря демоните, ще подобря тази част от света, която мисля, че го заслужава, но повярвай ми, нито Бог, нито ти ще ме спрете да премахна проклятието над мен и над всеки един демон с ограничени сили. Твоят Бог не ми помогна, за това ще си помогна сама!
Черните ѝ демонични очи се скриха зад красивото морско синьо. Лилит се обърна и закрачи бавно на някъде, без цел. Макар и все още малка на възраст, тя знаеше, че никой няма да ѝ помогне, ако тя не се спаси и не помогне на себе си сама.

Ангелът не можеше да повярва на ушите си. Каква арогантност само !
- Бог да ти помага ? Луцифер обърна гръб на Бог, а вие решихте него да обожествите. Нека той ти помогне. Действаш срещу Господ, как изобщо си мислиш, че би ти помогнал !
Касиел се изнерви. Това вече бе висша форма наглост. Какво ли не бяха правили демоните ... следваха Луцифер неотлъчно, действаха срещу всяка дума на Господ, робуваха на злото, а тя се осмеляваше дори да си помисли за помощ от Бог.
- За едно си права, Лилит. - Поде Касиел.
- Единствено демоните се нуждаят от подобрение - те са единствените осакатени създания. Ала едва ли демон би успял да помогне на друг демон да се възвиси. Вие сте най-нисшите, това е отреденото ви място.

Лилит се обърна, като се усмихна.
-Вие, ангелите.. си мислите,че сте идеални.. че нямате грехове.. че нямате недостатъци.. Аз ли съм арогантната, че дръзвам да признавам моите недостатъци или ти, че славиш ангелите, които не са по-добри, Кастиел? Огледай се.. Не аз започнах войната. Тя започна много преди аз да съществувам. -Направи няколко крачки и скръсти ръце, гледайки сериозно. -Бях добра -получих нищо, освен болка. Когато бях добра и се молех някой да ми помогне да се измъкна от оковите на Луцифер никой не чу моя плач. Нима дръзваш да твърдиш, че и тогава не съм заслужавала помощ? Молех се всеки ден, вярата ми започна да отслабва, защото никой не се озоваваше на моите молитви. Това, което съм.. ТВОЯТ Господ е виновен за него. Разбира се има и демони, които имат вина, но нищо от това нямаше да се случи, ако именно твоят шеф не искаше!Това, което се случва в момента отново твоят Господ е виновен. Тези демони, които наричаш низши се молеха, но нито ти, нито твоят велик господар обърна лице към тях!
В очите на Лилит се четеше гняв, болка и ненавист, но тя бързо ги прикри с красива усмивка.
-Къде беше твоят Господ тогава, Кастиел? Създаваше ангели, които идваха, но не за да помогнат. Винаги има две страни, Кастиел.. Винаги. Научи се да изслушваш не само тази, която ти е изгодна!
Беше видяла болка и се научи да я създава, след като само на това бе свидетелка.. Беше видяла мрак и се научи да го създава, защото само това я заобикаляше още докато бе невинно дете. Беше видяла загубени надежди и това се научи да създава, защото само това чувстваше.

- Не говори глупости, Лилит. На този свят нямаше война преди Луцифер да се разбунтува. Да, имаше зло. Но то беше долу в дълбините и никой не се и замисляше за него, никой не го бе показвал.Отново говориш глупости, а ако наистина си вярваш, то ти си болна. Ти не можеш да бъдеш добра, не можеш. Дори да се разкайваш, как се осмеляваш да търсиш помощ от Господ ? Да го наричаш шеф ! Той може и да е пастир, ала пази само своите агнета. Нито ти, нито твоите братя са негови създания. Поискай помощ от Луцифер ! Давай, отивай. Защо не търсиш него за помощ ? Той те сътвори, той те обучи, ти го следваше ... сега очакваш помощ от Господ. Разбира се, че не би ти помогнал. Аз не бих. Никой не би. Той не е твоят Господ, Лилит. Никога няма да бъде.
Недалеч от ангела и демона се появи лъч светлина. После изчезна. След малко пак се появи, но по-близо до тях. Никой от двамата обаче не забеляза. Бяха твърде заети със словесните си нападки. Всеки бе прав за себе си и от спора изход нямаше.

Лилит прокара ръка през косата си и се усмихна.
-Още в началото, Кастиел, още в началото е имало зло.. и война. Сега.. тя просто излиза на повърността. -Отговори спокойно и кръсти ръце. -Мислиш,че съм искала да бъда демон? Твоят пастир пази само ангелите и хората. Покажи ми един безгрешен ангел и един безрешен човек. Няма, нали? Когато един ден се появи такъв, тогава ще може да ме съдиш.
Хвана воалите на роклята си и тръгна нервно в гората. Черното кадиве се плъзгаше и нараняаше материята си, но Лилит дори не харесваше тази рокля. Само няколко крачки ѝ трябваха -озова се до някакво езеро и седна до него. Знаеше, че Кастиел щеше също да се озове тук, просто нямаше да се откаже, но желанието на Лилит да спори се бе изпарило.
Оправи воалите на роклята и се вгледа някъде в далечината, без да продумва -само мислеше. Мразеше, че не си спомня нищо от предполагаемия си живот преди да се превърне в демон.
Не се обързна, но знаеше,че Кастиел също бе там и вероятно щеше да продължи да ѝ говори за Господ, за войната.. Лилит щеше да мълчи, защото той никога нямаше да я разбере. Осъзнаваше, че той служи само на рая и не бе способен да види нещата другояче.

- Никой не е безгрешен. - Отвърна Касиел.
- Господ не обича безгрешните и прощава греховете. Прощава греховете на истински покаялите се. А за какво по-точно се покайваш ти, Лилит ? Господ също казва : "Но ако някой похули Светия Дух,
за него няма прошка до века, а е виновен за вечен грях."
Ти не само похули всичко свято, ти тръгна срещу него. Да, не си виновна как си родена, имаш вина единствено за изборите си. Те са лично твои.

Светлината се приближи, ставайки още по-голяма. Сниши се над ангелът и изчезна заедно с него. Както бе предрекъл Касиел, войната завърши точно след тридесет и осем години.Без победител. Гнева на бога съсипа два велики човешки града като през 79г. изля гореща лава върху човеците. Ангелите и демоните се оттеглиха от битката. Битка без победител.

---